Дърветата в България

"И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло."

Света Библия, Битие: 2:9.

Дърветата са едни от най-обичаните божии творения, а също и с най-голямо значение за хората, затова подготвихме тази посветена на тях страница в Българската флора онлайн.

Страницата съдържа някои факти за диворастящите дървета в България, както и списък с видовете дървета установени в страната.

Какви белези трябва да притежава едно растение, за да можем да го наречем дърво?

Преди да продължим, трябва да изясним какво разбираме под думата дърво.

За това кое растение е дърво (arbor на латински) и кое храст има различни определения и мнения. Ние се спираме на следното определение, което се отнася за българските видове дървета: Дърво е растение с многогодишно, вдървеняло главно стъбло - ствол, съхраняващо се през целия живот на растението, върху който се развива корона от клони¹.

Разбира се, има редица преходи между дървета и храсти, също и видове, които са познати както като дървета, така и като храсти (посетете и нашата страница Храстите в България).

Има ли защитени дървесни видове?

Към момента защитени от Закона за биологичното разнообразие² са 15 вида дървета: Дървовидна хвойна (Juniperus excelsa); Калабрийски бор (Pinus brutia); Тис (Taxus baccata); Визианов клен (Acer heldreichii ssp. visianii); Обикновен джел (Ilex aquifolium); Гола кумарка (Arbutus andrachne); Жлезиста кумарка (Arbutus unedo); Пърнар (Quercus coccifera); Местенски дъб (Quercus mestensis); Тракийски дъб (Quercus thracica); Троянски дъб (Quercus trojana); Конски кестен (Aesculus hippocastanum); Триразделнолистен ериолобус (Eriolobus trilobata); Българска круша (Pyrus bulgarica); Петтичинкова върба (Salix pentandra)³.

Защитата на горепосочените видове се отнася само за естествените им находищата, но не и за дърветата използвани като декоративна растителност в паркове, по улици и други.

Кое е най-високото и най-старото дърво в България?

Най-високото дърво установено досега в България е Смърч (Picea abies) в резервата "Парангалица", Рила, с височина 46 метра⁴.

Най-старото дърво, на което възрастта е обективно измерена, е Летния дъб (Quercus robur) в село Гранит, известен като Гранитски дъб, който е над 1600 години⁵.

Значение на дърветата

Трудно е да се оцени значението на дърветата. То, освен огромно значение за земното съществуване на човека, има и сакрално значение, за което искам да разкажа накратко.

Храната на първите хора - Адам и Ева в райската градина се състояла изключително от плодовете на растящите там дърветата, които били "хубави наглед и добри за ядене" (Битие, гл. 2).

Между останалите дървета имало две специални - "дървото на живота" и "дървото за познаване добро и зло". Чрез плодовете на първото - дървото на живота, първите хора получавали безсмъртие. Второто дърво - за познаване на добро и зло - било единственото, от което първите хора не трябвало да ядат, като така имали възможност да покажат любовта и послушанието си към Създателя. За съжаление те не се справили с пазенето на тази единствена забрана и вследствие на това в света влезли смъртта и греха.

Пак чрез дърво станало спасението на човеците. Господ Иисус Христос извършил нашето спасение, като благоволил на бъде разпънат на дървен Кръст - новото Дърво на живота.

Колко вида дървета растат в България?

Това не е лесен въпрос. Броят на видовете, според различните автори, е различен, тъй като това, което за някои автори е един вид с различни разновидности, според други автори са няколко отделни вида. Това важи особено за видовете от род Дъб. При съставяне на списъка с видовете дървета в България ние сме се спрели по-скоро на първия подход.

В списъка по-долу са дадени видовете, които обикновено са дървета, а също и тези, които освен като храсти, често се срещат и като дървета. Имайки това предвид, според нас в България естетвено разспространени са около 88 вида дървета - посочени в списъка долу. В него видовете са подредени съответно иглолистни и широколистни, а после по семейства, които са дадени по азбучен ред. На тези видове дървета, които имат страници в сайта, името е активна хипервръзка (в син цвят) и щракване върху него или снимката ще ви отведе до страницата на вида, където има подробна информация и снимки.

Освен диворастящите видове дървета в страницата са и ще бъдат включени и някои по-интересни видове, култивирани или пренесени от човека. За да се отличават от диворастящите, имената на неместните дървета са дадени върху оранжев фон.

Иглолистни дървета

Семейство Борови (Pinaceae)

Бял бор (Pinus sylvestris)

Бяла мура (Pinus peuce)

Калабрийски бор (Pinus brutia)

Клек (Pinus mugo)

Черна мура (Pinus heldreichii)

Черн бор (Pinus nigra)

Ела (Abies alba)

Смърч (Picea abies)

Бодлив (Сребрист) смърч (Picea pungens)

Атласки кедър (Cedrus atlantica)

Дугласка (Pseudotsuga menziesii)

Семейство Кипарисови (Cupressaceae)

Обикновен кипарис (Cupressus sempervirens)

Дървовидна хвойна (Juniperus excelsa)

Обикновена хвойна (Juniperus communis)

Червена хвойна (Juniperus oxycedrus)

Източна туя (Platycladus orientalis)

Метасеквоя (Metasequoia glyptostroboides)

Семейство Тисови (Taxaceae)

Тис (Taxus baccata)

Широколистни дървета

Дървовидна леска (Corylus colurna)

Келяв габър (Carpinus orientalis)

Обикновен габър (Carpinus betulus)

Бяла елша (Alnus incana)

Черна елша (Alnus glutinosa)

Семейство Брястови (Ulmaceae)

Бял бряст (Ulmus laevis)

Планински бряст (Ulmus glabra)

Полски бряст (Ulmus minor)

Оголена копривка (Celtis glabrata)

Южна копривка (Celtis australis)

Семейство Букови (Fagaceae)

Източен бук (Fagus orientalis)

Обикновен бук (Fagus sylvatica)

Кестен (Castanea sativa)

Благун (Quercus frainetto)

Зимен дъб (Горун) (Quercus petraea)

Космат дъб (Quercus pubescens)

Летен (Обикновен) дъб (Quercus robur)

Пърнар (Quercus coccifera)

Странджански дъб, Лъжник (Quercus hartwissiana)

Цер (Quercus cerris)

Семейство Бъзови (Caprifoliaceae)

Черен бъз (Sambucus nigra)

Червен бъз (Sambucus racemosa)

Семейство Върбови (Salicaceae)

Бяла върба (Salix alba)

Ива (Salix caprea)

Петтичинкова върба (Salix pentandra)

Крехка върба (Salix fragilis)

Бяла топола (Populus alba)

Трепетлика (Populus tremula)

Черна топола (Populus nigra)

Семейство Дрянови (Cornaceae)

Дрян (Cornus mas)

Семейство Кленови (Aceraceae)

Жешля (Acer heldreichii)

Клен (Acer campestre)

Маклен (Acer monspessulanum)

Мекиш (Acer tataricum)

Хиркански явор (Acer hyrcanum)

Шестил (Acer platanoides)

Явор (Acer pseudoplatanus)

Семейство Клокочкови (Staphyleaceae)

Клокочка (Staphylea pinnata)

Семейство Конскокестенови (Hippocastanaceae)

Конски кестен (Aesculus hippocastanum)

Семейство Липови (Tiliaceae)

Дребнолистна липа (Tilia cordata)

Едролистна липа (Tilia platyphyllos)

Сребролистна липа (Tilia tomentosa)

Червена липа (Tilia rubra)

Семейство Маслинови (Oleaceae)

Люляк (Syringa vulgaris)

Мъждрян (Fraxinus ornus)

Планински ясен (Fraxinus excelsior)

Полски ясен (Fraxinus oxycarpa)

Семейство Миризливовърбови (Elaeagnaceae)

Миризлива върба (Elaeagnus angustifolia)

Семейство Нарови (Punicaceae)

Нар (Punica granatum)

Семейство Орехови (Juglandaceae)

Орех (Juglans regia)

Семейство Пиренови (Ericacae)

Гола кумарка (Arbutus andrachne)

Жлезиста кумарка (Arbutus unedo)

Семейство Розоцветни (Rosaceae)

Брекиня (Sorbus torminalis)

Мукина (Sorbus aria)

Скоруша (Sorbus domestica)

автор на снимката с плодовете: BotBln/Wikimedia, редактирана и използвана под лиценз CC BY-SA 3.0

Офика (Sorbus aucuparia)

Бадемовидна круша (Pyrus amygdaliformis)

Българска круша (Pyrus bulgarica)

Дива круша (Pyrus pyraster)

Маслинолистна круша (Pyrus elaeagrifolia)

Глог (Crataegus monogyna)

Черен глог (Crataegus pentagyna)

Череша (Prunus avium)

Киселица (Malus sylvestris)

Джанка (Prunus cerasifera)

Махалебка (Prunus mahaleb)

Лавровишня (Laurocerasus officinalis)

Мушмула (Mespilus germanica)

Триразделнолистен ериолобус (Eriolobus trilobatus)

Дюля (Cydonia oblonga)

Бадем (Amygdalus communis)

Семейство Сапиндови (Sapindaceae)

Китайски мехурник (Koelreuteria paniculata)

Семейство Смрадликови (Anacardiaceae)

Кукуч (Pistacia terebinthus)

Дъбилен шмак (Rhus coriaria)

Семейство Чашкодрянови (Celastraceae)

Европейски чашкодрян (Euonymus europaeus)

Широколистен чашкодрян (Euonymus latifolius)

Семейство Черничеви (Moraceae)

Смокиня (Ficus carica)

Семейство Чинарови (Platanaceae)

Чинар (Platanus orientalis)

Ако имате въпроси или коментари, моля пишете съобщение на Фейсбук страницата на сайта, която можете да намерите по-долу.

Бележки и източници на информация

1 Биологичейский энциклопедический словарь.

2 Закон за биологичното разнообразие.

3 Някои от изброените защитени видове не присъстват в списъка с видовете, тъй като сме преценили, че те не представляват самостоятелни видове или поради други причини.

4 Кузманов, Б & Д. Пеев. 1993. 1001 въпроса и отговора за растителния свят, университетско издателство "Св. Климент Охридски", издателство "Петър Берон".

5 Кузманов, Б & Д. Пеев. 1993. Пос. източник.

English