Бял бор

(Pinus sylvestris)

Снимки на Бял бор (Pinus sylvestris)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Българско име

Бял бор.

Латинско име

Pinus sylvestris L. - чете се "пи́нус силве́стрис"^[1].

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Формира природно местообитание (хабитат) 91CA "Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори" - предмет на опазване в защитените зони от мрежата "НАТУРА 2000".

Описание и разпознаване

Белият бор е вечнозелено иглолистно дърво достигащо височина до 40 м. Кората в горната част на стъблото и при младите дървета е жълто до червеникаво кафява, в долната част на старите дървета е сивокафява. Листата са игловидни, достигат до 6 см дължина, разположени са по две на скъсени, видоизменени клонки. "Цветовете" са еднополови, събрани в мъжки и женски шишарки. Мъжките шишарки са разположени по много, гроздовидно, по върховете на клонките. Женските шишарки са разположени единично или до две-три и първоначално са червени, дребни, изправени нагоре; след опрашване се извиват надолу, увеличават размера си и вдървесиняват. Семената са с крилатка и узряват в края на втората година, когато се разтварят женските шишарки и освобождават зрелите семена. "Цъфти" май-юни.

За различаването на Белия бор от другите български видове бор, посетете нашата страница Разпознаване (определяне) на видовете от род Бор (Pinus), които са естествено разпространени в България.

Местообитание

Образува чисти или смесени гори в планините, между 1000 и 2200 м надморска височина.

Разпространение в България

Естествено разпространен е в следните фитогеографски райони: Стара Планина, Средна гора, Западни гранични планини, Витошки район, Рила, Родопи, Славянка, Беласица и Пирин^[2].

Общо разпространение

Северна Европа, планините на Южна Европа и Средна Азия.

Значение

Белият бор е от първостепенно значение за дърводобива у нас. Дървесината му известна и под името "чам" се използва в строителството, мебелното производство, за отопление, за производство на целулоза и др. От смолата добивана от дървото се произвежда, чрез дестилация, колофон. Също така боровите връхчета се използват в медицината, а от младите, зелени шишарки и младите връхчета се произвежда боров мед.

Употребяема част за лечебни цели (билка)

Боровите връхчета - Turiones Pini.

Време и начин на бране на билката

В края на зимата и началото на пролетта (февруари - март до април, в по-високите части), пъпките трябва да са започнали развитието си, но да не са се разпукали. Пъпките могат да се откъсват с ръка или с нож, без да се откъсват части от клонката, връхчетата не трябва да са по дълги от 5 см и по-тънки от 0,4 см.

Съдържание на билката

Билката съдържа до 0,4 % етерично масло (Oleum pini), витамин С и др.

Лечебно действие и приложение

Прилага се при бронхит, туберкулоза, бронхиектазии, подагра^[3]. Прави се отвара: 100 грама връхчета врат в 2,5 литра вода до получаване на 0,5 литър; след прецеждане още гореща към нея се прибавят 250 грама небет-шекер, а след изстиване - същото количество мед. Пие се по 1 кафеена чашка 3 пъти преди ядене^[4]. Може да се приготви и боров мед чрез варене на връхчетата във вода при съотношение 90 броя на литър вода до омекване; след 24 часа към прецедения извлек се добавя захар (1 кг на 3 водни чаши извлек) и сместа ври до получаване на подходяща гъстота. Приемат се по 2 супени лъжици на гладно^[5].

Дървесина

Дървесината на Белия бор има широко ядро и жълто-бяла беловина. При прясно отсечените стъбла разликата в оцветяването на ядрото и беловината е незначителна, но вследствие на окисляването по-късно ядрото потъмнява и придобива червено-кафяв цвят. Тя е средно тежка (520 kg/m³), съдържа смола и притежава много добри физикомеханични свойства. Поради резкия преход между пролетната и лятната дървесина годишните пръстени са добре очертани^[6].