БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори

Характеристика на местообитанието

Гори, доминирани от Pinus sylvestris, на планински склонове със слънчеви изложения, предимно на силикатни и по-ограничено на варовикови терени. Имат разнообразна структура и богат видов състав. Участието на други дървесни видове - в различни съотношения, е признак за динамичния статус на голяма част от бялборовите гори. В зависимост от типа и киселинността на почвите и свързаните с тях видове, се различават два подтипа.

Подтипове:

А) Гори от бял бор на силикатни субстрати (Vaccinio-Piceetea). В състава на едификаторния етаж, често участват и Picea abies, Abies alba, Fagus sylvatica, Pinus peuce и по-рядко Quercus dalechampii. Единично участие имат още Betula pendula, Populus tremula, Sorbus aucuparia и др. В някои съобщества се формира и храстов етаж, предимно от Juniperus communis и Chamaecytisus absinthioides.

Б) Бялборови гори на варовик (Erico-Pinetea). Имат фрагментарно разпространение в Пирин, Средните Родопи и Славянка в дипазона 1100-1400 м н.в. Най-често са моноедификаторни или смесени с участие на Pinus nigra. От храстите са представени Juniperus oxycedrus, Chamaecytisus hirsutus и Rosa pimpinellifolia. В тревната покривка участват и редица калцифилни видове.


Характерни растителни видове

А) Vaccinium myrtillus, V. vitis-idaea, Calamagrostis arundinacea, Luzula luzuloides и Deschampsia flexuosa, Euphorbia amygdaloides, Moehringia pendula, Hieracium murorum gr., Cruciata glabra, Fragaria vesca, Viola reichenbachina, Aremonia agrimonioides, Campanula persicifolia, Viola riviniana, Veronica officinalis, Hypericum perforatum, Hieracium vulgatum gr., Digitalis viridiflora, Rhytidiadelphus triquetrus, Dicranum scoparium, Pteridium aquilinum, Poa nemoralis и Bruckenthalia spiculifolia.

Б) V. vitis-idaea, Thymus sibthorpii, Th. pannonicus, Pyrola chlorantha, Helianthemum nummularium, Genista januensis, G. rumelica, Festuca penzesii, Brachypodium pinnatum, Sesleria latifolia и др.


Разпространение в България

Родопи, Пирин, Рила, Стара планина, Осогово и по-ограничено в Централна Стара планина, Плана, Витоша, Лозенска планина, Славянка и Огражден на н.в. между 700 и 2000 м.


Природни местообитания със сходни характеристики

9110, 91BA, 9410, 95A0.


Съответствие с българските системи за класификация

По Бондев (1991) – 18, 19, 20.


Библиографска справка

Пенев и др. (1969); Русакова (1973). Horvat et al. (1974); Бондев (1991); Горунова, Кочев (1991); Димитров (2003); Roussakova, Dimitrov (2005).


Източник

Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.



Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!



© 2017 - 2021 BGflora.net