Бяла мура

Pinus peuce

Снимки на Бяла мура (Pinus peuce)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Българско име

Бяла мура.

Латинско име

Pinus peuce Griseb. - чете се "пинус пеуце".

Природозащитен статут и заплахи

Бялата мура НЕ е защитена от Закона за биологичното разнообразие^[1].

В Червения списък на Световния съюз за защита на природата (IUCN) е поставена в категорията Near Threatened (Почти застрашен)^[2].

Формира природно местообитание "95A0 Гори от бяла и черна мура", подлежащо на опазване в мрежата "НАТУРА 2000" и включено в Приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие^[3].

Описание и разпознаване

Бялата мура е дърво със средна височина, достигаща до 30 m и дебелина на стъблото 30-35 cm. В Рила и Пирин обаче са намерени отделни екземпляри с височина до 42 m и диаметър до 120 cm. Кореновата система е дълбока, с мощни странични разклонения при възрастните дървета. Клоните ѝ са сравнително къси и разположени прешленовидно. Листата (иглите) са дълги 7 - 10 см, прави, бодливо назъбени по ръбовете, сивозелени, събрани в снопчета по 5 върху скъсени клонки (брахибласти) - бялата мура е единствения вид бор с пет игли, естествено разпространен в България. Пъпките са засмолени. Мъжките цветове са събрани в цилиндрични шишарки дълги 1,5 cm и до 2,5 mm широки, оранжево-червени или жълти, събрани по 10-15 в основата на младите леторасли, като всяка шишарка се състои от една ос и спирално разположени по нея тичинки всяка с по 2 прашника. Женските шишарки са разположени единично или прешленовидно по няколко заедно. Първоначално са дълги 1-1,5 cm, а в началото на втората им година започва уголемяването. Достигат крайния си размер - 8-15 cm дължина и 4-5 cm ширина (при разтворени люспи) към 18 месец на развитието, когато и узряват. Зрелите шишарки са цилиндрични (при другите български видове бор са конични), светлокафяви, с къси дръжки. Цъфти май-юли. Семената узряват на втората година през месеците септември-октомври, дълги са около 5 mm, а крилото им е дълго около 15 mm. Семената опадват веднага след узряването на шишарките. Семенните години се повтарят през 2-3 години^[4]^[5].

За различаването на Бялата мура от другите български видове бор, посетете нашата страница Разпознаване (определяне) на видовете от род Бор (Pinus), които са естествено разпространени в България.

Местообитание

Расте както на силикатни така и върху варовикови терени между 1400 и 2100 метра надморска височина. Влиза в състава на смесени иглолистни гори от смърч, ела и бял бор, а често заедно и с клек, като достига до горната граница на гората^[6].

Разпространение в България

Бялата мура е установена в следните планини: Стара Планина (средна), Рила, Пирин, Славянка, Витошки район и Родопи (западни и средни). По-широко разпространена е в Рила и Пирин, отчасти в Славянка. В Пирин са запазени обширни чисти гори от бяла мура с различна възраст, някои от които достигат до 500 години. В Стара планина е установена само по връх Вежен. В Родопите се среща много рядко, като достига на изток до Смолянско. На Витоша също има само единични екземпляри^[7].

Общо разпространение

Бялата мура е балкански ендемит - разпространен е единствено в страните на Балканския полуостров. Установена е в следните държави: България, Албания, Гърция, Македония, Черна гора и Сърбия^[8].

Общо разпространение на Бялата мура^[9]:

Pinus peuce

Значение

Бялата мура е едно от красивите български дървета. Горите, в които участва, са с богато биологично разнообразие. Използва се като декоративно дърво, особено в парковете в Средна и Северна Европа.

Дървесината ѝ е ядрова и много богата на смола. Ядрото е червено-кафяво, а беловината е тясна и светложълта. Дървесината е мека, лека и се обработва много добре. Намира широко приложение и се цени много високо в мебелното производство, строителството, резбарството и др. От Бялата мура се получава балсамова смола с много ценни качества^[10].

Горите, в които участва Бялата мура, имат голямо почвозащитно и водорегулиращо значение^[11].

Откриване

Бялата мура е открита за науката от немския ботаник Аугуст Гризебах (August Grisebach) през 1839 г. в планината Пелистер в Македония. В Пирин е открита от унгарския ботаник Виктор Янка^[12].

Бележки

В парковете и като горска култура в България се отглежда и друг вид бор с пет игли - веймутов бор (Pinus strobus), който произхожда от Северна Америка. Веймутовия бор се различава от бялата мура по иглите, които при него са меки, увиснали или разперени, докато при мурата са изправени и прилегнали към клонките. Също така шишарките при веймутовия бор са по-големи, с по-дълги дръжки, които се запазват и при падналите шишарки^[13].

Вижте също

Разпознаване (определяне) на видовете от род Бор (Pinus), които са естествено разпространени в България

Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България

Източници на информация

[1] Закон за биологичното разнообразие.

[2] Pinus peuce (Balkan Pine, Macedonian Pine) in IUCN Redlist.

[3] Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България.

[4] Китанов, Г. 1993. Бялата мура - дърво от геоложкото минало, сп. Природа и знание, бр. 7-8.

[5] Vaclav Vetvicka, 1999. Trees. Aventinum Publishing House.

[6] Китанов, Г. 1993. Бялата мура - дърво от геоложкото минало, сп. Природа и знание, бр. 7-8.

[7] Китанов, Г. 1993. Бялата мура - дърво от геоложкото минало, сп. Природа и знание, бр. 7-8.

[8] Pinus peuce (Balkan Pine, Macedonian Pine) in IUCN Redlist.

[9] Юруков, Ст. 2003. Дендрология