БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Обикновена хвойна

Juniperus communis

Снимки на Обикновена хвойна (Juniperus communis)

Juniperus communis Juniperus communis Juniperus communis Juniperus communis Juniperus communis Juniperus communis Juniperus communis

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Обикновена хвойна, Синя хвойна (вижте по-долу за всички народни имена на този вид).


Латинско име

Juniperus communis L. - чете се "юниперус комунис". "Juniperus" е името на вида на латински, а "communis" означава "обикновен".

Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете[1].


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Синята хвойна е вечнозелен храст или ниско дърво високо до 12 м. Короната е неправилна или конична. Кората е сивокафява. Листата са игловидни, твърди; събрани в прешлени по 3; дълги 10-15 мм, широки 0,7-1 мм; отгоре плитко жлебовидни, с бяла, непрекъсната в горната си част ивица - образувана от устици; бодливи. Галбулите (плодчетата) кълбести, синкавочерни, често с восъчен налеп, 5-9 мм в диаметър. Цъфти май-юни, а галбулите узряват през есента на следващата година.


Местообитание

Тревисти и каменисти места, храсталаци и гори.


Разпространение в България

В цялата страна между 800 и 1700 м надморска височина[2].


Общо разпространение

Умерения пояс на северното полукълбо.


Значение

Лечебно растение. Плодчетата се използват и в производството на алкохолната напитка джин, на която придават характерния ѝ аромат.


Употребяема част за лечебни цели (билка)

Плод от хвойна - Fructus Juniperi.


Време и начин на бране на билката

Плодовете се събират през есента, след узряването им. Тъй като плодовете узряват втората година, на едно и също растение може да има и зелени и зрели плодове. Узрелите плодове се събират чрез разтърсване на растението върху брезент. Сушат се на сянка или в сушилня до 35° С при добра вентилация. Изсушените плодове отвън са виолетово-черни, а отвътре са тъмнозелени. При сдъвкване имат приятна миризма и сладникав вкус. Съхраняват се на сенчесто, сухо и проветриво място[3].


Съдържание на билката

Плодовете на хвойната съдържат етерично масло (0,5-1,5 %) със състав: α-пинен, кадинен, борнеол, юниперол, камфен, терпинеол, юнен, α-терпинен, феландрен, дипентен, сабинен, цидрол, хвойнова камфора и др. Съдържа също инвертна захар (30%), горчивия гликозид юниперин, флавонови гликозиди, багрилни вещества, пектин, органични киселини и други[4].


Лечебно действие и приложение

Има диуретично и дезинфекциращо действие върху пикочните пътища. Плодчетата регулират уратната обмяна при подагра извън пристъп. Имат благоприятно действие при невралгии, тендовагинити, миалгии. Маслото от хвойна се използва при ревматични заболявания за разтриване на ставите[5].


Начин на приложение на билката

Лечението се провежда само по лекарско предписание и под лекарски контрол! Самолечението може да бъде опасно! Билката се прилага вътрешно като отвара. Една-две супени лъжици хвойнов плод се заливат с 400 ml. кипяща вода. Вари се 3 минути. Оставя се да кисне 30 минути. От прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80-120 ml 15 мин. преди ядене. Курсът на лечение трае 20 дни. Може да се повтори след прекъсване от 10 дни. За външно приложение (бани) отварата се приготвя от 20 g плодчета и 1 литър вода[6].


Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Андръч (тур.) (с. Клисура - Карловско, с. Баня-Чепино - Пещерско, Самоков); Ардъч (тур.); Боровица; Война (Казанлък); Елховник; Кацарка; Клека; Можевилник; Обикновена смрика; Обикновена хвоя; Обикновен яловник; Овина; Ойна (с. Лешко - Благоевградско, Костенец); Пир; Смерика; Смрека (с. Брезе - Софийско, Кукуш, Гевгели, Ресен, Струга, Охрид, Прилеп, Воден, Лерин); Смрика (Трънско, с. Лешко - Софийско, Самоковско, Дупнишко); Смръчи; Смръч; Увина - (с. Баня-Чепипо); Уйна; Хвойна (с. с. Горно Броди и Гайтаниново - Тетовско); Хойна; Хуйна; Фунда (с. Брезе - Софийско); Яловник [Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София].

За шишарките (галбулите) на Хвойната са известни следните народни имена: блека; брюка; брюк; бейка; дека; мазия (тур.); мъзия; шикалка; шикла; шишка; шишкарка[7].


Вижте също

Дърветата в България



Източници на информация

[1] К. Методиев.

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека. Земиздат. София.

[4] Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев. 1989, пос. изт.

[5] Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев. 1989, пос. изт.

[6] Памуков, Д. & Х. Ахтарджиев. 1989, пос. изт.

[7] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.


Juniperus communis in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2007 - 2018 BGflora.net