БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Смърч, Обикновен смърч.
Picea abies (L.) Karsten - чете се „пи́цеа а́биес“1. Среща се и под името Picea excelsa.
Името Picea е изведено от латинската дума „pix“, означаваща „отделящ смола“, която пък произхожда от гръцкта дума „pissa“ означаваща смола и е свързано с това, че дървото съдържа и отделя смола. Abies е латинското име на дървото Ела и е дадена като видово име на Смърча поради приликата в листата на двата вида2.
Видът НЕ е защитен. Формира природно местообитание 9410 "Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)" - предмет на опазване в защитените зони от мрежата „НАТУРА 2000“.
Смърчът е иглолистно, вечнозелено дърво, достигащо 30 - 50, а в някои случаи до 70 метра височина, което го прави най-високото естествено растящо дърво в Европа.
Кореновата система е плитко разположена, поради което смърчът по-лесно бива събарян от силен вятър в сравнение с другите видове иглолистни дървета.
Короната е правилна, конусовидна.
Кората на ствола е сивокафява.
Листата (игличките) са дълги от 1 до 2,5 cm. Разположени са единично върху клонките на къси вдървеняли дръжки, които остават след опадването на листата и правят клонките грапави. Формата на листа в напречен профил е четириъгълна.
Женските шишарки първоначално са изправени, червеникави, дълги са около 3-4 cm и се развиват на върха на клонките; узряват същата година.
Зрелите шишарки висят надолу, дълги са около 10 - 15 cm.
Цъфти април-юни3.
Образува обширни чисти гори или участва в смесени гори във високите планини, главно на северни склонове.
Установен е в следните фитогеографски райони: Стара Планина (средна и западна), Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Родопи (средни и западни), Рила, Средна гора и Пирин4.
Карта показваща естественото разпространение на Смърча по флористични райони (оцветените в сиво)5:
Расте от 14006 до 23507 метра надморска височина.
Карта на разпространението на Смърча в Европа (в зелено е показано естественото разпространение)8:
Европа и Азия.
Карта на общото разпространение на Смърча9 (в зелено е показано естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен от човека):
Смърчът образува едни от най-ценните за биологичното разнообразие и най-красиви гори в България.
Ценно горскостопанско дърво - едно от основните за нашия дърводобив.
Дървесината на Смърча е без обособено ядро, светложълта, смолиста, мека, лека (450 kg/m3) и се обработва добре10. Използва в строителството за изграждането на сгради с дървена конструкция, за направата на дограма, за мебели, за фурнир, за производство на хартия, за изработване на музикални инструменти (например телата на китарите и цигулките се правят от смърчова дървесина) и други11.
Страдивари и другите известни италиански майстори на цигулки от 17 век и началото на 18 век са използвали смърчова дървесина добита в горите от южните склонове на Алпите за изработването на горната част на своите прочути цигулки. От тези гори сред майсторите на цигулки особено известна е една тях, растяща в природен парк Paneveggio (Трентино, Италия), която поради ценната дървесина за цигулки добивана от нея е известна под името „Гората на цигулките“12.
В повечето случаи у нас за коледни елхи се продават смърчови дръвчета13.
Дървото има високи украсни качества и се използва като декоративно дърво в паркове и градини14.
Най-високото дърво установено в България е Смърч. В резервата „Парангалица“, в Рила, е измерен представител на този вид с височина 64 метра15.
В Родопите се намират най-южните естествени гори от Смърч в целия му ареал на разпространение.
При обичайни условия това дърво живее 200 до 300 години16.
Целият геном на Смърча е секвениран (определена е последователността на азотните бази в неговото ДНК) през 2013 г. При което е установено, че съдържа около 20 милиарда базови двойки, което е около 6 пъти повече от човешкия геном, въпреки че броят на гените при човека и смърча е приблизително еднакъв17, 18.
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Ардач (Доспат); Бяла ела; Червена ела (гр. Костенец); Червена елха (Ловчанско); Смърча (Самоковско); Смърчя; Черна ела (с. Габровица, Пазарджишко)19.
Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Virginia Tech. The Meanings of Latin Names.
3 Кремер, Б. 1998. Деревья, Внешсигма, Москва и К. Методиев - лични наблюдения
4 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация „Биоразнообразие“, София.
6 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
7 Бондев, Ив. 1960. Върху вертикалното разпространение на някои растения в Рила планина - Известия на Ботаническия институт. Книга VІІ. Издателство на БАН. София.
8 Caudullo, G., Tinner, W., de Rigo, D., 2016. Picea abies in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e012300+.
9 Picea abies (L.) H.Karst. | Plants of the World Online | Kew Science.
10 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
11 Caudullo, G., Tinner, W., de Rigo, D., 2016. Picea abies in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e012300+.
12 Caudullo, G., Tinner, W., de Rigo, D., 2016. Picea abies in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e012300+.
13 К. Методиев - лични наблюдения.
14 К. Методиев - лични наблюдения.
15 Богдан Кузманов & Димитър Пеев. 1001 въпроса и отговора за растителния свят. 1993. Университетско издателство "Св. Климент Охридски"; издателство "Петър Берон". София.
16 Caudullo, G., Tinner, W., de Rigo, D., 2016. Picea abies in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e012300+.
17 Caudullo, G., Tinner, W., de Rigo, D., 2016. Picea abies in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e012300+.
18 Разбирайки факта, че геномът на смърча е по-сложен от този на хората и ако вярва в еволюционната теория, човек би си помислил, че Смърчът е по-висше същество от Човека 😊 (К. Методиев).
19 Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.