9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)

Характеристика на местообитанието

Гори от бореален тип, развиващи се на силикатни терени. Най-често доминира Picea abies, а в някои случаи значително присъствие имат Abies alba и Pinus sylvestris. Формират иглолистния горски пояс. Към този тип се отнасят и смесените иглолистно-широколистни гори, чиито облик се дава от иглолистните. По-голямата част от вторичните бялборови гори върху силикатни терени, с подраст от смърч и ела, също се отнасят към това местообитание.

Подтипове:

А) Високопланински смърчови и смърчово-бялборови гори (Eu-Piceenion). Развиват се в горния планински и отчасти в субалпийския пояс (1700-2100 м н.в.). Участват видове, характерни за подсъюз Eu-Piceenion. Понякога е формиран храстов етаж от Pinus mugo и Juniperus sibirica.

Б) Среднопланински иглолистни гори (Abieto-Piceenion) Срещат се в средния и горния планински пояси на надморска височина от около 1200 до 1800 м. Участват както видове характерни за европейските широколистни мезофилни гори, така и видове характерни за иглолистните бореални гори.

Характерни растителни видове

А) Picea abies, Pinus sylvestris, Pinus peuce, Homogyne alpina, Melampyrum sylvaticum, Moehringia pendula, Luzula sylvatica, Calamagrostis arundinacea, Dryopteris dilatata и др.

Б) Picea abies, Abies alba, Fagus sylvatica, Pinus sylvestris, Oxalis acetosella, Luzula sylvatica, Luzula luzuloides, Vaccinium myrtillus, V. vitis-idaea, Daphne mezereum, Hieracium murorum gr., Calamagrostis arundinacea, Rhytidiadelphus triquetrus, Hylocomium splendens, Veronica urticifolia, Cardamine bulbifera, Lerchenfeldia flexuosa, Festuca drymeja и др.

Разпространение в България

В Рила, Родопите, Пирин, както и ограничено Витоша, Стара планина и Западните гранични планини, в диапазона от 1200 до 2100 м н.в.

Природни местообитания със сходни характеристики

9110, 9130, 91BA, 9420, 9530.

Съответствие с българските системи за класификация

По Бондев (1991) – 12-17.

Библиографска справка

Бондев (1991); Димитров (2003); Roussakova, Dimitrov (2005).

Източник

Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.