БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Черна боровинка; Боровки, Обикновена боровинка, Черника.
Vaccinium myrtillus L. - чете се "вакциниум миртилус".
Черната боровинка НЕ е защитена от Закона за биологичното разнообразие.
Листопадно храстче, високо до 40 cm. Стъблата са силно разклонени с ръбести, тясно крилати клонки със зеленикавокафява кора. Листата са последователни, почти приседнали или с къси до 1 mm дръжки, яйцевидни до удължено яйцевидни, постепено заострени, 1-3 cm дълги и 6-12 mm широки, голи, напилени с остри зъбчета с осилесто връхче. Цветовете са разположени поединично в пазвите на горните листа на 2,5-4 mm дълги дръжки. Чашката е плитко паничковидна, дълга 0,5 mm, цяла. Венчето е 4,5-6 mm дълго, кълбовидно, на върха с 4-5 подвити езичести дяла. Тичинките са 8-10 с разширени в основата тичинкови дръжки и прашници с 2 роговидни придатъка. Плодът е сферична, 5-7 mm в диаметър, синкавочерна сочна ягода с тъмночервена месеста част. Семената са многобройни, 1,5-1,7 mm дълги, ръбести, слабо извити[1].
За различаването на Черната боровинка от другите видове боровинки - моля вижте нашата страница Разпознаване на видовете боровинки (Vaccinium) в България.
Каменисти и скалисти поляни, разредени иглолистни гори, по-рядко широколистни[2].
Установен е в следните флористични райони: Стара Планина, Родопи, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Рила и Знеполски район[3].
Европа, Мала Азия, Кавказ, Сибир и Северна Америка[4].
Черната боровинка е хранително, медоносно и лечебно растение[5].
Стрък от черна боровинка - събира се през лятото по време на цъфтеж, когато листата са добре развити и запазени. Избират се масиви, където растенията не плодоносят. Брането се извършва в сухо време. Избират се добре облистени храстчета, с листа запазили естествения си зелен цвят и неповредени от болести и вредители. С остър нож или сърп се отрязва връхната добре облистена част на растението. Почиства се на място от примеси на други растениея. Стръковете се поставят рехаво в касети, кошове или насипно състояние подредени с върховете в една посока.
Лист от черна боровинка - листата се добиват от събраните и частично изсушени стръкове.
Плод от черна боровинка - събират се през лятото (юли-септември) при пълното им узряване. Брането се извършва с ръка. Събраните плодове веднага се почистват от примеси от други растения и се поставят в амбалаж непозволяващ смачкването им[7].
Стрък от черна боровинка - суши се на сянка в добре проветриви помещения или под навеси. Стръковете се разстилат на пласт от 8 до 10 cm върху рамки, стелажи или постелки от естествена материя. Слез завяхване на листата от горния слой на пласта, същия се обръща внимателно. До края на сушенето, в зависимост от състоянието на времето и билката, се извършват още 1-2 обръщания, като се внимава да не се оронят листата. Билката е суха, когато при огъване стъблата се чупят.
Плод от черна боровинка - най-доброкачествена билка се получава, когато плодовете се сушат в сушилня. Разстилат се на пласт от 2 до 3 cm върху рамки. Температурата постепенно се повишава до 50-60°C, като се следи за необходимата вентилация. Не бива да се допуска по-висока температура, защото плодовете прегарят, с което се понижава качеството им. Плодовете са изсушени, когато при разтриване между пръстите не багрят. Ако не са изсушени добре, по-високата влажност води до ферментацията и мухлясването им, а също и до червясването им. Сушенето по естествен начин се извършва като плодовете се разстилат на тънък слой (около 2 cm) върху рамки или постелки от естествена материя и се сушат на открито на слънце при често разбъркване, под навеси или в силно проветрили помещения. Когато се сушат на открито, вечер задължително се прибират в закрито помещение[8].
Билките имат адстрингентно (затягащо), противовъзпалително и хипогликемично действие. Запарка от плодовете или листата се използва като много добро средство при стомашночревни заболявания - гастрит, язва, колити, хронични диарии, хемороиди и при възпалителни процеси в устната кухина - гингивити, афти, ангини, фарингити. Плодовете се препоръчват за подобряване на зрението, което се дължи на високото съдържание на антоциани[9].
Високопланинските растения в България
[1] Източници на информацията за описанието:
[2] Асенов & кол., 1998. пос. изт.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Анчев, М. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VІІІ, София.
[5] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[6] Асенов & кол., 1998. пос. изт.
[7] Асенов & кол., 1998. пос. изт.
[8] Асенов & кол., 1998. пос. изт.
[9] Асенов & кол., 1998. пос. изт.