Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 (beta) в България

Какво е "природно местообитание"?

Съгласно определението в Закона за биологичното разнообразие природни местообитания "са естествени или близки до естествените сухоземни или акваториални области, характеризиращи се с характерни географски, абиотични и биотични особености, придаващи им специфичен облик". Освен термина "природно местообитание" често се използва и термина "хабитат".

В Приложение № 1 на Директива 92/43/ЕИО са изброени всички природни местообитания, които подлежат на опазване в държавите членки на Европейския съюз. Същата директива изисква всяка страна-член да определи кои от природните местообитания се срещат на нейната територия и да създаде защитени зони за опазването им. Именно тези зони, заедно със зоните за опазване на птиците, образуват общоевропейска мрежа от защитени зони наречена НАТУРА 2000.

На настоящата страница ще бъдат качвани природните местообитания предмет на опазване от мрежата НАТУРА 2000 в България. Списъка с тези природни местообитания е посочен в Приложение № 1 на българския Закон за биологичното разнообразие.

Описанието на природните местообитания е според следния източник: Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.

По-долу следва списък с природните местообитания, групирани в основни типове.