4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества.

Характеристика на местообитанието

Мезофилни или ксерофилни ерикоидни съобщества върху силикатни терени. В България местообитанието е представено с подтип 31.22С – Съобщества на Calluna vulgaris и Erica arborea с участието на Сistus incanus, Cistus salvifolius, Genista carinalis, Теucrium polium и други. Calluna vulgaris и Erica arborea образуват монодоминантни или смесени съобщества. Имат вторичен произход и са резултат от деградация – разреждане или унищожаване на гори от Quercus polycarpa и Quercus frainetto с подлес от Calluna vulgaris или Erica arborea.

Характерни растителни видове

Calluna vulgaris, Erica arborea, Genista carinalis, Dorycnium graecum, Lotus angustisimus, Ornithopus compressus, Briza maxima, Chrysopogon gryllus, Gastridium ventricosum, Poa bulbosa, Aira elegans, Psilurus incurvus, Сistus incanus, Cistus salvifolius, Xolanthes guttatus, Hypericum cerastoides, Hypericum montbretii, Cytinus clusii, Teesdalia coronopifolia.

Разпространение в България

В Странджа – ограничени площи в източните части на планината, в районите около с. Кости, с. Резово, с. Сливарово и на североизток от гр. Малко Търново.

Природни местообитания със сходни характеристики

Често се асоциира със странджанските смесени гори на цер и благун и с горите на източен горун (91М0).

Библиографска справка

Стефанов (1924); Йорданов (1939); Бондев (1991); Гусев, Узунов (2002).

Източник

Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.