БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Благун

Quercus frainetto

Снимки на Благун (Quercus frainetto)

Quercus frainetto Quercus frainetto Quercus frainetto Quercus frainetto Quercus frainetto Quercus frainetto Quercus frainetto Quercus frainetto Quercus frainetto Quercus frainetto Quercus frainetto Quercus frainetto Quercus frainetto Quercus frainetto

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Благун, Сладун. За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.


Латинско име

Quercus frainetto Ten. - чете се "кверкус фраинето". Среща се и под синонима: Quercus conferta Kit.

Ten. е съкратено име на учения описал растението за пръв път за науката. В случая това е италианският учен Michele Tenore (1780 – 1861). При произнасянето на латинското име на даден вид, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Благунът е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 9150 "Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)", 91H0 "*Панонски гори с Quercus pubescens", 91M0 "Балкано-Панонски церово-горунови гори"; 91W0 "Мизийски букови гори" и 91AA "*Източни гори от космат дъб".[1]


Описание и разпознаване

Благунът е листопадно дърво, високо до 30 m. Младите клонки в началото са овласени, по-късно са голи. Листата са дълги от 10 до 18, рядко и до 30 cm, дълбоко насечени, с къса дръжка и събрани в розетка на върха на клонката, отдолу са овласени. Най-широки са в горната третина. Листната петура в основата си уховидна, често обхваща клонките. Страничните дялове обикновено са над 8 на брой. Жълъдите са приседнали (без дръжки) или на къси дръжки; дълги са до 2,5 cm, широки до 1,2 cm. Люспите на купулата са ланцетни и овласени и излизат над ръба ѝ. Цъфти май.[2]

За различаването на този вид от другите видове от род Дъб, моля посетете страницата Разпознаване на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България.


Местообитание

В гори от 0 до 1000 метра надморска височина[3]. Образува значителни по размери гори самостоятелно или с други дървесни видове - главно с Церът (Quercus frainetto)[4].


Разпространение в България

Установен е в цялата страна. Особено обширни са горите на Благуна в Източна Стара планина, Източните Родопи и Странджа[5].


Общо разпространение

Югоизточна Европа, Северозападна Мала Азия и Италия.

Карта на общото разпространение на Благуна[6]:

Quercus frainetto


Екологични и биологични особености

Благунът е бавнорастящ дървесен вид. При подходящи условия към 20-годишна възраст достига 7 m височиа, а към 100-годишна - около 25 m. Плодоноси през няколко години, а жълъдите имат много кратък семенен покой. Светлолюбив, топлолюбив и невзсикателен към почвените условия. Расте в равнините или по планинските склонове с южно, западно и югозападно изложение[7].


Значение

Благунът е с голямо горскостопанско значение - един от нашите най-ценни дъбове. Дървесината му се използва в строителството, за изработване на паркет и пр.[8], за изработване на бурета и бъчви и като дърва за огрев[9]. Дървесината е с ясно очертано кафяво ядро и по-светла беловина[10], твърда, тежка, с обемно тегло от 870 - 960 кг/м3, много по-трайна, отколкото при останалите видове дъб и се смята за най-добрия материал за изготвяне на бурета[11]. Жълъдите му се използват за храна от домашните животни и човека.


Жълъдите на Благуна като храна за човека

За храна се използват жълъдите без купулите (калпачетата). Изсушени и смлени на прах се използват за сгъстяване на варива или се добавят към брашно, с което се изпича хляб[12].

Жълъдите на този дъб, за разлика от другите видове, съдържат по-малко горчиви вещества (танини), на което и се дължат имената му Благун и Сладун - сиреч с благи, сладки (а не горчиви) жълъди[13]. Все пак съдържанието на танини при отделните дървета е различно, така че се случва и жълъдите на Благуна да са горчиви. В този случай танините се отстраняват като жълъдите се поставят в течаща вода, която отмива горчивите вещества. В зависимост от съдържанието на танини, промиването може да се наложи да продължи няколко дни и дори цяла седмица. Най-лесно промиването се осъществява като жълъдите се сложат в чувал, а самият чувал се поставя в поток или река. Чрез периодично опитване се установява дали е изчезнала горчивината им. Изпечените и смлени жълъди се използват като заместител на кафето[14].



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: баладжа; бореначка; горун; граника; граница и граничаво (Трънско, Софийско); гран едра (Софийско); гръница (Трънско, Софийско); едра граница (Софийско); лапух и лопух (с. Власи, Кюстендилско), магарешляк (с. Видя - Соф.); лопух (с. Владая - Соф. и с. Поганово-Царибродско); сладун; стежер.[15]


Вижте също

Разпознаване на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.

[2] Източници на информацията за описанието:

[3] Делипавлов & кол., 2003, пос. съч.

[4] Ганчев Ив. & Ив. Бондев. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.

[5] Ганчев Ив. & Ив. Бондев. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.

[6] Mauri, A., Enescu, C. M., Houston Durrant, T., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Quercus frainetto in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01de78+.

[7] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

[8] Ганчев Ив. & Ив. Бондев. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.

[9] Mauri, A., Enescu, C. M., Houston Durrant, T., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Quercus frainetto in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01de78+.

[10] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

[11] BgOakBarrels.com - Българските дъбови бъчви

[12] Plants For A Future: Quercus frainetto

[13] Градината - Благун (Quercus frainetto Ten.)

[14] Plants For A Future: Quercus frainetto

[15] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.



Quercus frainetto in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2016 - 2018 BGflora.net

ban