БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Благун, Сладун.
Quercus frainetto Ten. - чете се "кве́ркус фраине́то"[1].
Родовото име quercus е латинскака дума за дъб, а видовото име frainetto произхожда от farnietto означаващо "английски дъб"[2].
Ten. е съкратено име на учения описал растението за пръв път за науката. В случая това е италианският учен Michele Tenore (1780 – 1861). При произнасянето на латинското име на даден вид, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася[3].
Среща се и под синонима Quercus conferta Kit.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Благунът е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 9150 "Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)", 91H0 "*Панонски гори с Quercus pubescens", 91M0 "Балкано-Панонски церово-горунови гори"; 91W0 "Мизийски букови гори" и 91AA "*Източни гори от космат дъб".[4]
Благунът е листопадно дърво, високо до 30 m. Младите клонки в началото са овласени, по-късно са голи. Листата са дълги от 10 до 18, рядко и до 30 cm, дълбоко насечени, с къса дръжка и събрани в розетка на върха на клонката, отдолу са овласени. Най-широки са в горната третина. Листната петура в основата си уховидна, често обхваща клонките. Страничните дялове обикновено са над 8 на брой. Жълъдите са приседнали (без дръжки) или на къси дръжки; дълги са до 2,5 cm, широки до 1,2 cm. Люспите на купулата са ланцетни и овласени и излизат над ръба ѝ. Цъфти май.[5]
За различаването на този вид от другите видове от род Дъб, моля посетете страницата Разпознаване на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България.
В гори от 0 до 1000 метра надморска височина[6]. Образува значителни по размери гори самостоятелно или с други дървесни видове - главно с Церът (Quercus frainetto)[7].
Установен е в цялата страна. Особено обширни са горите на Благуна в Източна Стара планина, Източните Родопи и Странджа[8].
Югоизточна Европа, Северозападна Мала Азия и Италия.
Карта на общото разпространение на Благуна[9]:
Благунът е бавнорастящ дървесен вид. При подходящи условия към 20-годишна възраст достига 7 m височиа, а към 100-годишна - около 25 m. Плодоноси през няколко години, а жълъдите имат много кратък семенен покой. Светлолюбив, топлолюбив и невзсикателен към почвените условия. Расте в равнините или по планинските склонове с южно, западно и югозападно изложение[10].
Благунът е с голямо горскостопанско значение - един от нашите най-ценни дъбове. Дървесината му се използва в строителството, за изработване на паркет и пр.[11], за изработване на бурета и бъчви и като дърва за огрев[12]. Дървесината е с ясно очертано кафяво ядро и по-светла беловина[13], твърда, тежка, с обемно тегло от 870 - 960 кг/м3, много по-трайна, отколкото при останалите видове дъб и се смята за най-добрия материал за изготвяне на бурета[14]. Жълъдите му се използват за храна от домашните животни и човека.
За храна се използват жълъдите без купулите (калпачетата). Изсушени и смлени на прах се използват за сгъстяване на варива или се добавят към брашно, с което се изпича хляб[15].
Жълъдите на този дъб, за разлика от другите видове, съдържат по-малко горчиви вещества (танини), на което и се дължат имената му Благун и Сладун - сиреч с благи, сладки (а не горчиви) жълъди[16]. Все пак съдържанието на танини при отделните дървета е различно, така че се случва и жълъдите на Благуна да са горчиви. В този случай танините се отстраняват като жълъдите се поставят в течаща вода, която отмива горчивите вещества. В зависимост от съдържанието на танини, промиването може да се наложи да продължи няколко дни и дори цяла седмица. Най-лесно промиването се осъществява като жълъдите се сложат в чувал, а самият чувал се поставя в поток или река. Чрез периодично опитване се установява дали е изчезнала горчивината им. Изпечените и смлени жълъди се използват като заместител на кафето[17].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: баладжа; бореначка; горун; граника; граница и граничаво (Трънско, Софийско); гран едра (Софийско); гръница (Трънско, Софийско); едра граница (Софийско); лапух и лопух (с. Власи, Кюстендилско), магарешляк (с. Видя - Соф.); лопух (с. Владая - Соф. и с. Поганово-Царибродско); сладун; стежер.[18]
Разпознаване на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
[3] К. Методиев.
[4] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.
[5] Източници на информацията за описанието:
[6] Делипавлов & кол., 2003, пос. съч.
[7] Ганчев Ив. & Ив. Бондев. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.
[8] Ганчев Ив. & Ив. Бондев. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.
[9] Mauri, A., Enescu, C. M., Houston Durrant, T., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Quercus frainetto in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01de78+.
[10] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
[11] Ганчев Ив. & Ив. Бондев. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.
[12] Mauri, A., Enescu, C. M., Houston Durrant, T., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Quercus frainetto in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01de78+.
[13] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
[14] BgOakBarrels.com - Българските дъбови бъчви
[15] Plants For A Future: Quercus frainetto
[16] Градината - Благун (Quercus frainetto Ten.)
[17] Plants For A Future: Quercus frainetto
[18] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.