Монтбретова звъника.
Hypericum montbretii Spach. - чете се "хиперикум монтбретии".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Монтбретовата звъника е многогодишно тревисто растение, високо от 30 до 70 cm. Листата и стъблата са голи - без власинки. Стълбчетата на плодника са 3 на брой. Чашелистчетата по ръба са със зелени власинки на върха, на които има черни топчести жлези. Плодовете 8-10 mm дълги, покрити с топчести жлези. Цъфти май-юни[1][2].
Храсталаци и дъбови гори[3].
Установен е в следните флористични райони: Североизточна България, Предбалкан, Стара Планина (средна и източна), Средна гора, Западни гранични планини, Рила, Пирин (южен), Беласица, Славянка, Долината на Струма, Долината на Места, Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина и Странджа; между 0 и 1800 метра надморска височина[4].
Балкански полуостров, Югозападна Азия и Кавказ[5].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[2] Стоянов Н. & Б. Стефанов. 1948. Флора на България. София.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[5] Йорданов Д. & Ст. Кожухаров. 1970. Флора на Н.Р. България, том ІV.