Бяло noдъбиче
Teucrium polium L. - чете се "те́укриум по́лиум"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие2.
Бялото noдъбиче е дребно полухрастче, със силно разклонено вдървеняло коренище.
Стъблата са 10-40 см високи, неясно четириръбести до почти цилиндрични, в горната част или от основата силно разклонени, гъсто бяло наплъстени с разклонени власинки.
Листата са срещуположни, приседнали, 1-3,5 ст дълги и до 1 см широки, широко елиптични, елиптични до ланцетни или обратно яйцевидни, към основата стеснени, по ръба завити надолу.
Цветовете са бели или жълтеникави, събрани във връхни главички в горната част на стъблата и клонките.
Чашката е тръбесто звънеста, с 5 нееднакви, на върха тъпи зъбчета. Венчето е с 3-4 mm дълга тръбица, 3-делна долна устна и силно редуцирана горна устна. Тичинките са 4.
Плодът е сух, разпадащ се на 4 елипсоидни тъмнокафяви до черни орехчета3.
Цъфти април-август.
Расте по сухи варовити и силикатни скали, по пясъците и крайморски скали4.
Разпространено е в цялата страна от морското равнище докъм 1000 м надморска височина5.
Централна (източните части) и Югоизточна Европа, Средиземноморието, Югозападна Азия6.
Лечебно, багрилно, дъбилно и медоносно растение7.
Събира се сmpък от подъбиче бяло Herba Teucrii polii8.
Подобно на червеното подъбиче подобрява апетита и има тонизиращо и затягащо действие.
В народната медицина отвара от билката се използва при стомашно-чревни болки, диарии и хемороиди.
Външно се прилага за компреси при кожни заболявания.
Намира приложение във ветеринарната медицина за налагане на червясали рани по добитъка.
Използва се като подправка в рибната консервна промишленост9.
През лятото (юли - август) по време на цъфтеж10.
Извършва се в сухо време, като се изрязва с остър нож цялата облистена надземна част над приосновните вдървенели части. Поставя се в кошници, кошове, кафези, подредена с цветовете в една посока и се пренася до преработвателния пункт.
Не се допуска брането на прецъфтели, променени и нападнати от болести и вредители стръкове.
Не трябва да се изскубват растения с коренищата. Освен коренища в билката попадат и вдървенели приосновни части на стъблата, които са нежелателни примеси и влошават качеството.
При брането да се оставят най-малко 1/3 от добре развитите растения, за да се осигури семенното размножаване на вида и възстановяване на находището. Следващото събиране в същото находище се допуска най-малко след 2 години в зависимост от степента на възстановяване11.
Събраната билка се почиства от примеси от други растения, прецъфтели, променени и повредени стръкове, корени и вдървенели части от стъблата.
Суши се на сянка в проветриви помещения или под навес.
Стръковете се разстилат на тънък (5-6 cm) пласт върху рамки, стелажи или върху застлан с хартия под.
Не се допуска използването на постелки от изкуствена материя (найлон, полиетилен и др.), които възпрепятстват бързото отделяне на влагата. Това води до влошаване качеството на билката, а при влажно време често и до похабяването ѝ.
В процеса на сушенето стръковете се обръщат 1-2 пъти в зависимост от състоянието на времето. Когато са на рамки обръщането се извършва чрез прехвърляне от рамка в рамка. След завяхването им пластът ce сгъстява. За по-бързо изсушаване стръковете могат да се поставят за кратко време (2-3 часа) на слънце, докато се отдели част от влагата и завехнат, като се обръщат често. След това се доизсушават на сянка.
Стръковете са изсушени, когато при опит за огъване се чупят.
Билката се почиства още веднъж от примеси и повредени при сушенето стръкове.
Събират се на пласт на сухо място, престояват така от 2 до 4 дни за уеднаквяване на влагата, след което билката е готова за балиране и опаковане.
При използване на сушилня температурата не трябва да бъде по-висока от 45°C12.
От 4 kg свежи стръкове се получава 1 kg суха билка13.
Цели, по-рядко начупени изсушени облистени стъбла с цветове и листа. Стъблата са тънки, цилиндрични или неясно четириръбести, плътни, най-често към върха разклонени, покрити с многобройни бели прилегнали власинки. Листата са елиптични до ланцетни, дълги до 3 см, целокрайни или тъпо назъбени, със силно подвит надолу ръб, приседнали, срещуположни или понякога отчупени и от двете страни покрити с многобройни сплъстени белезникави прилегнали власинки. В пазвите на листата често се наблюдават скъсени клонки с няколко двойки тесни листчета. Цветовете и цветните пъпки са разположени плътно по връхните разклонения на стъблата или често са опадали. Чашката е наплъстена с бели власинки. Венчето е по-дълго от чашката, силно набръчкано и трудно се забелязва. Стъблата, листата и чашките са сивозелени до сивобели, а венчето е бяло или жълтеникавобяло. Миризмата е специфична, приятна, вкусът е силно горчив.14.
Съдържа до 0,3% етерично масло с жълт цвят с главна съставка борнилацетат, дитерпени с горчив вкус, танини, флавоноиди, смолисти вещества15.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
4 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
5 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
6 Пеев, Д. 1989. Флора на Народна Република България, том IX, София.
7 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
8 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
9 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
10 К. Методиев - наблюдение от 5 май 2022 г. край село Карабунар.
11 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
12 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
13 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
14 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
15 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.