Тамянка.
Cistus salviifolius L. - чете се "цистус салвиифолиус". Среща се и под името Cistus salvifolius.
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона[1]. Съгласно закона, за Тамянката е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"[2]. В същия източник, като заплаха за вида, е записано:
"Ограниченото разпространение на вида, строителството по крайбрежието, унищожаването и замърсяването на местообитанията, пашата на дребнокопитни домашни животни, залесителните мероприятия."
Тамянката е полухраст или храст. Стъблата високи до 100 cm, изправени или лежащи, покрити със звездовидни власинки. Листата са дълги 10–45 mm, широки 5–30 mm, яйцевидни до обратнояйцевидни, отгоре зелени, мрежесто набръчкани, отдолу сивозелени, от двете страни звездовидновлакнести. Цветовете единично разположени върху стъблото, рядко по 2–4. Чашелистчетата са 5, външните закръглени, вътрешните широкояйцевидни. Венчелистчетата са дълги от 18 до 25 mm, бели, в основата с лимоненожълто петно. Плодът кутийка. Цъфти май-юни[3].
Сухи припечни тревисти и каменливи места. Популацията на вида е малочислена, но възобновителните му възможности са като цяло добри[4].
Южно черноморско крайбрежие (Силистар) и Странджа (селата Бродилово, Българи, Кости, Граматиково, резерват „Узунбуджак“); от морското равнище до около 300 m надномрска височина[5].
В страните около Средиземно и Черно море, както е показано на следната карта[6]:
Декоративно и дъбилно растение[7].
Красиво храстче най-вече заради големите си бели цветове с яркожълт център[8].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Борис Асьов, Цветомир М. Денчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ
[3] Борис Асьов, Цветомир М. Денчев. 2015. Пос. източник.
[4] Борис Асьов, Цветомир М. Денчев. 2015. Пос. източник.
[5] Борис Асьов, Цветомир М. Денчев. 2015. Пос. източник.
[6] Raab-Straube, E. von (2018): Cistaceae. – In: Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity. (CC BY-SA 3.0) - посетен на 18 май 2020 г.
[7] Делипавлов & кол. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[7] Чавдар Гусев. 2015. Пос. източник.
[8] К. Методиев.