БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Тамянка

Cistus salviifolius

Снимки на Тамянка (Cistus salviifolius)

Cistus salviifolius Cistus salviifolius Cistus salviifolius Cistus salviifolius Cistus salviifolius Cistus salviifolius Cistus salviifolius Cistus salviifolius

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Тамянка.


Латинско име

Cistus salviifolius L. - чете се "цистус салвиифолиус". Среща се и под името Cistus salvifolius.


Природозащитен статут и заплахи

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона[1]. Съгласно закона, за Тамянката е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"[2]. В същия източник, като заплаха за вида, е записано:

"Ограниченото разпространение на вида, строителството по крайбрежието, унищожаването и замърсяването на местообитанията, пашата на дребнокопитни домашни животни, залесителните мероприятия."


Описание и разпознаване

Тамянката е полухраст или храст. Стъблата високи до 100 cm, изправени или лежащи, покрити със звездовидни власинки. Листата са дълги 10–45 mm, широки 5–30 mm, яйцевидни до обратнояйцевидни, отгоре зелени, мрежесто набръчкани, отдолу сивозелени, от двете страни звездовидновлакнести. Цветовете единично разположени върху стъблото, рядко по 2–4. Чашелистчетата са 5, външните закръглени, вътрешните широкояйцевидни. Венчелистчетата са дълги от 18 до 25 mm, бели, в основата с лимоненожълто петно. Плодът кутийка. Цъфти май-юни[3].


Местообитание

Сухи припечни тревисти и каменливи места. Популацията на вида е малочислена, но възобновителните му възможности са като цяло добри[4].


Разпространение в България

Южно черноморско крайбрежие (Силистар) и Странджа (селата Бродилово, Българи, Кости, Граматиково, резерват „Узунбуджак“); от морското равнище до около 300 m надномрска височина[5].


Общо разпространение

В страните около Средиземно и Черно море, както е показано на следната карта[6]:

Silene lerchenfeldiana


Значение

Декоративно и дъбилно растение[7].


Украсни качества

Красиво храстче най-вече заради големите си бели цветове с яркожълт център[8].



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Опрашването на цветовете при орхидеите от род Пчелица (Ophrys) или какво е сексуална измама в света на Орхидеите?

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

[1] Закон за биологичното разнообразие.

[2] Борис Асьов, Цветомир М. Денчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ

[3] Борис Асьов, Цветомир М. Денчев. 2015. Пос. източник.

[4] Борис Асьов, Цветомир М. Денчев. 2015. Пос. източник.

[5] Борис Асьов, Цветомир М. Денчев. 2015. Пос. източник.

[6] Raab-Straube, E. von (2018): Cistaceae. – In: Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity. (CC BY-SA 3.0) - посетен на 18 май 2020 г.

[7] Делипавлов & кол. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[7] Чавдар Гусев. 2015. Пос. източник.

[8] К. Методиев.



Cistus salviifolius in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2020 BGflora.net