БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Пирен.
Erica arborea L. - чете се „ери́ка арбо́реа“1. Видовото име arborea на латински означава „дървовиден, дървесен“2.
Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона3. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено „брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение“, както и „притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри“. Тези забрани се отнасят за „всички жизнени стадии от развитието на растенията“.
Съобществата на Пирена в България формират природно местообитание „4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества“ – предмет на опазване в защитените зони от мрежата „НАТУРА 2000“4.
Пиренът е вечнозелен храст или ниско дръво, достигащо височина от 0,5 до 2 м.
Стъблата с гладка кафява кора; клонките сивокафяви, гъсто четинесто влакнести, покрити с 0,07 -0,1 мм дълги, прости власинки и 0,3-0,5 мм дълги, перести четинки.
Листата (3-) 4-6 мм дълги, тясно линейни, слабо стеснени към върха тъпи, със силно подвити четинести ръбове.
Листната дръжка 0,5-0,7 мм дълга, плитко жлебовидна, в основата задебелена, прилегнала към клонките, гъсто късо влакнеста.
Цветовете събрани в 2-10 цветни сенници, разположени терминално на тънки цветоносни клонки, образувайки къси гроздовидни съцветия.
Цветните дръжки 1,5-3 мм дълги, голи, в основата с 2-3 ланцетни, по ръбовете късо ресничести прицветници.
Чашката четириделна с 1,3-1,5 мм дълги, яйцевидни, свободни почти до основата, голи или разпръснато късо ресничести дялове.
Венчето 3-4 мм дълго, бяло, четириделно до 1/3, камбанковидно, със закръглени, неравномерно плитко напилени дялове.
Тичинките 10, прикрепени в основата на яйчника; прашниците удължено яйцевидни, пурпурно обагрени, отварящи се под върха, с широка странично разположена пора, в основата с два 0,3-0,5 мм дълги, клиновидни, ресничести придатъка. Стълбчето малко по-дълго от венечната тръбица.
Цъфти май-юни5.
Сухи припечни и каменисти склонове6.
Странджа и Източни Родопи, между 100 и 500 m надм. височина7.
Карта, показваща естественото разпространение на Пирена по флористични райони (оцветените в зелено)8:

Карта на общото разпространение на Пирена9 (в зелено е показано естествено разпространение, в лилаво - където е въведен):

Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 К. Методиев.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация „ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ“.
5 М. Анчев. 1982. Във: Флора на Народна Република България. Том VIII. София.
6 М. Анчев. 1982. Пос. източник.
7 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
8 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
9 Erica arborea L. | Plants of the World Online | Kew Science.