БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Червен цитинус, Клузиев цитинус, Цитинус.
Cytinus ruber (Fourr.) Fritsch - чете се „ци́тинус ру́бер“1.
Родовото име Cytinus произхожда от старогръцката дума „κύτινος“ (китинос), която означава „наров цвят“ („цвят на Нар“). Наименован е така поради сходството на цветовете на цитинусите с тези на Нара (Punica granatum)2.
Видовото име ruber означава „червен“3.
Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона4. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено „брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение“, както и „притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри“. Тези забрани се отнасят за „всички жизнени стадии от развитието на растенията“.
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория „критично застрашен“5. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
„Промяна на хабитатите в резултат на животновъдство, залесяване, туризъм и други.“
Червеният цитинус е ендопаразит - развива се в тъканите във вътрешността на корените на Памуклийката (Cistus incanus), от която получава всичките хранителни вещества и вода, от които се нуждае. Единствените части от цитинуса, които могат да се видят над повърхността на почвата, са цветоносните стъбла, по върховете на които са разположени цветовете и съответно плодовете.
Растението не съдържа хлорофил, съответно няма зелени части и не извършва фотосинтеза.
Цветоносното стъбло неразклонено, високо до 12 cm, с червени, люсповидни листа.
Прицветниците яркочервени.
Съцветието гъсто, класовидно, съдържа от 3 до 20 цвята.
Цветовете са разделнополови. Женските цветове на разположени във външната (долната) част на съцветието, а мъжките цветове са разположени във вътрешната (горната) част на съцветието.
Околоцветникът бял или бледорозов, венчевиден, тръбестокамбанковиден, 4-делен, дълъг 12–15 mm, надвишаващ прицветниците.
Тичинките 8, сраснали в колонка.
Яйчникът долен, стълбчето едно.
Следната рисунка показва устройство на цветовете при Червения цитинус: С „1“ е изобразен мъжки цвят, в който с „а“ са показани срасналите тичинки (андроцей), с „б“ околоцветникът, а с „в“ каналите водещи към нектарниците. Женският цвят е нарисуван под номер „2“ и при него с „а“ е обозначено близалцето на плодника (върху което попада полена); „б“ е околоцветника; „в“ е завръзът на женския цвят и с „г“ каналите водещи към нектарниците6:
Плодът е бяла ягода, с диаметър около 7 mm. Във всеки плод може да има до 25000 семена.
Находището в защитена местност „Пирена“ е с югоизточно изложение, на около 300 м надморска височина. Почвата е суха, доста ерозирала, със скални излази. Растителността е съставена от ксеротермни храстови съобщества от средиземноморски тип9.
Женските цветове в едно съцветие се отварят няколко дни преди мъжките. Отделният цвят цъфти около 6 дни. Цветовете се опрашват основно от мравки, но също и от летящи насекоми като пчели и бръмбари, които търсейки нектар, пренасят полен от мъжките цветове до голямото близалце на женския цвят. Мъжките и женските цветове произвеждат сходни количества нектар, но концентрацията на захари е по-голяма в женските. Семената са много дребни - прахообразни и се отнасят до корените на гостоприемника отново от мравки.
Не е ясно доколко Памуклийката страда от паразитирането на Червения цитинус10.
Странджа (защитена местност „Пирена“ и между селата Бродилово и Кости)11; на около 250-300 метра надморска височина12.
Българското находище на вида е най-северното на Балканския полуостров13.
Средиземноморието и Португалия14.
Карта на общото разпространение на Червения цитинус (териториите и държавите оцветени в зелено)15:
Червеният цитинус е намерен за първи път в България на 26 май 1996 г. в защитена местност „Пирена“ (в планината Странджа) от българските ботаници Димитър С. Димитров, Чавдар В. Гусев, Цветомир М. Денчев, Светлана Т. Саркова и Доля К. Павлова. Те публикуват откритието си през следващата година (1997 г.) в статията „Cytinus (Rafflesiaceae), a new genus for the Bulgarian flora“ (на български заглавието на статията би се превело „Cytinus (Rafflesiaceae), нов род за Българската флора“) в научното списание Flora Mediterranea, брой 716. В статията растението е дадено с името Cytinus clusii (Nyman) Gand., което сега се смята за синоним на Cytinus ruber17.
Изказваме нашите огромни благодарности на г-н Живко Барзов, който щедро сподели местоположението на заснетите тук Червени цитинуси.
Тук ще разкажа накратко как намерих и фотографирах Червения цитинус.
Всичко започна, когато на 25 май 2025 г. в 12:46 часа неочаквано получих съобщение по Вайбър от споменатия вече мой съмишленик, приятел и много добър ботаник Живко Барзов.
Съобщението съдържаше две снимки - на цъфтящ Червен цитинус и на телефон с изписани на екрана му географски координати (на местоположението на растението). Към снимките имаше и краткото, но пределно ясно съобщение: „Клузиев цитинус, от днес. Още 10 дена ще е добър за снимки“.
Координатите, които ми изпрати Живко, както можеше и да се очаква, бяха на място в околностите на с. Кости, общ. Царево, планината Странджа.
Краткото съобщение предизвика в мен силно вълнение. Познавах от литературата растението, но не съм имал надежди, че ще го видя и заснема - както поради отдалечеността му (аз живея в Пазарджик, а то край село Кости в Странджа), така и поради редкостта му.
От разменените след това съобщения и разговори разбрах, че Живко не е знаел предварително точното местоположение на растението и го е намерил, след като го е търсил в продължение на 4 часа заедно с Галя Камберова, при което са обходили много голямо пространство. Което засили още повече ценността на съобщението на Живко и благодарността ми към него.
Заех се да планирам кога и как мога да тръгна към Странджа, за да намеря, видя и заснема това толкова забележително и рядко растение, намерено с такъв труд.
Съобщението получих в неделя на обяд и нямаше време да тръгна същия ден, а на следващия ден бях на работа, във вторник също имах неотложни служебни задължения, така че най-ранния ден, на който можех да тръгна беше сряда - 28 май.
Пуснах молба за един ден отпуск, който ми беше разрешен.
Тръгнах на 28 май в сряда в 6:40 от вкъщи. Трябваше да измина с колата над 370 км, които, според навигацията, щеше да ми отнеме 4 часа (ако не спирах никъде).
Поех първо по магистрала „Тракия“, през която достигнах до гр. Бургас, а от там се отправих на юг по път 99, който при гр. Царево „чупи“ на югозапад към Странджа, а от там вече хванах пътя за с. Кости. Беше впечатляващо как движейки се по магистралата, колкото по на изток пътувах, толкова по-спокоен ставаше трафикът. Вече след Царево се разминах с две-три коли, докато накрая се движех по черен път, по който нямаше вече нито коли, нито хора.
Най-накрая – точно в 11:55 – пристигнах благополучно в крайната точка на придвижването ми с автомобил. Т. е. със спиранията и бавното ми каране, шофирането ми отне 5:15.
Оставаше ми да извървя още известно разстояние до мястото, указано ми от Живко. И, Слава Богу, скоро го достигнах и намерих няколко десетки Червени цитинуси! Според „доклада“ ми до съпругата ми по Вайбър, това се е случило точно в 12:13.
Разглеждах растенията. Около 5 цъфтяха, едно (може би това, което беше снимал Живко) вече прецъфтяваше, а повечето бяха все още на пъпки.
Бяха действително красиви – малиновочервени листа и прицветници в същия цвят обхващаха бели цветове, разположени върху бяло стъбло. Растението има „извънземен“ изглед - по скоро прилича на корал или гъба, отколкото на растение. При това неразцъфтелите сякаш изглеждаха по-впечатляващи от вече разцъфтелите, тъй като пъпките на все още неотворените цветове бяха снежно бели и така контрастираха повече с червените листа и прилистници, докато отворени цветове бяха леко жълто бели.
Помолих се на Бог да ми помогне при фотографирането и се хванах на работа. Първо снимах общ изглед на цъфтящите растения, после направих детайлни снимки на отделни цветове, а след това на все още неразцъфтелите растения. Накрая заснех заедно растението гостоприемник и красивия паразит, който се изхранваше върху корените му. В крайна сметка бях „нащракал“ 163 снимки на растението - не е малко за вид, който над земята развива само цветове и съцветия.
След като приключих със снимането се огледах и за други интересни растения. И такива не липсваха. Наблизо до цитинусите намерих интересната Битинска глушина (Vicia bithynica) и някои други, включително и такива, за които имах местоположението от Живко и които предстои да видите на страниците на Българската флора онлайн.
Тръгнах за Пазарджик малко след 17:00 часа и към 22:00 часа благополучно пристигнах вкъщи - изморен, но доволен и благодарен. Цялото приключение продължи около 15 часа и половина18.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Cytinus hypocistis | Discover Cyprus.
3 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
4 Закон за биологичното разнообразие В закона е включен с името Цитинус (Cytinus clusii).
5 Цветомир M. Денчев, Борис Асьов. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
6 Тахтаджян, А. и кол. 1980. Жизнь растений. Том 5, част Первая. Издательство "Просвещение". Москва.
7 Цветомир M. Денчев, Борис Асьов. 2015. Пос. източник.
8 Pietro Pavone (english translation by Mario Beltramini) In: Cytinus ruber - Monaco Nature Encyclopedia.
9 Dimitrov, D. S., Gusev, C. V. , Denchev, C. M., Sarkova, S. T. & Pavlova, D. K.: Cyrinus (Rafflesiaceae), a new genus for the Bulgarian flora. - FI. Medit. 7: 49-50. 1997.
10 Pietro Pavone (english translation by Mario Beltramini) In: Cytinus ruber - Monaco Nature Encyclopedia.
11 Цветомир M. Денчев, Борис Асьов. 2015. Пос. източник.
12 Dimitrov, D. S., Gusev, C. V. , Denchev, C. M., Sarkova, S. T. & Pavlova, D. K.: Cyrinus (Rafflesiaceae), a new genus for the Bulgarian flora. - FI. Medit. 7: 49-50. 1997.
13 Dimitrov, D. S., Gusev, C. V. , Denchev, C. M., Sarkova, S. T. & Pavlova, D. K. 1997. Пос. източник.
14 Цветомир M. Денчев, Борис Асьов. 2015. Пос. източник.
15 Cytinus ruber (Fourr.) Fritsch | Plants of the World Online | Kew Science.
16 Dimitrov, D. S., Gusev, C. V. , Denchev, C. M., Sarkova, S. T. & Pavlova, D. K.: Cyrinus (Rafflesiaceae), a new genus for the Bulgarian flora. - FI. Medit. 7: 49-50. 1997.
17 К. Методиев.
18 К. Методиев.