БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)

Характеристика на местообитанието

Ксеротермофилни гори, развиващи се върху варовити, често плитки почви. Основен дървесен вид е Обикновеният бук (Fagus sylvatica ssp. moesiaca и Fagus sylvatica ssp. sylvatica). В състава на дървесния етаж често участват Tilia tomentosa (Сребролистна липа), Tilia cordata (Дребнолистна липа), Carpinus betulus (Обикновен габър) и Carpinus orientalis (Келяв габър). Към това местообитание се отнасят и реликтните гори с участие на Pinus nigra (Черен бор). Храстовият етаж е изграден от Acer campestre (Клен), Ligustrum vulgare, Cornus mas (Дрян) и Fraxinus ornus (Мъждрян). В тревният етаж участват видове, характерни за термофилните дъбови гори - Physospermum cornubiense, Brachypodium pinnatum, Mycelis muralis, Lathyrus niger и др. Специфично е и участието на видове от сем. Orchidaceaе (Cephalanthera spp., Neottia nidus-avis, Orchis pallens, Epipactis spp., Dactylorhyza cordigera). Известни за територията на България са две асоциации от съюз Cephalanthero-Fagion. Буковите гори от асоциация Tilio tomentosae-Fagetum sylvaticae имат фрагментарно разпространение сред гори и храсталаци с участие на дъбове, келяв габър и сребролистна липа с надморска височина 150–900 м в Североизточна България, Витоша, Източен Предбалкан и Стара планина. Калцифилните гори от обикновен бук, отнасящи се към асоциация Galio pseudarsistati-Fagetum sylvaticae, са разпространени предимно в Западна и Централна България. Характерна особеност е наличието на сравнително добре развит храстов етаж и участието на видове, типични за термофилни дъбови гори от съюз Quercus frainetto.


Характерни растителни видове

Fagus sylvatica, Tilia tomentosa, Carpinus betulus, Quercus frainetto, Quercus cerris, Physospermum cornubiense, Lathyrus niger, Lathyrus laxiflorus, Galium pseudaristatum, Mycelis muralis, Euphorbia amygdaloides, Viola odorata, Hedera helix, Carex sylvatica, Brachypodium pinnatum, Epipactis spp., Neottia nidus-avis, Cephalanthera spp., Dactylorhyza cordigera, Ruscus spp., Melica uniflora, Rubus hirtus, Helleborus odorus, Glechoma hederacea, Glechoma hirsuta, Tamus communis.


Разпространение в България

В Шуменско плато, Централен и Източен Предбалкан, Стара планина, Витоша, Голо бърдо, Люлин, Руй планина, Лозенска планина, Средна гора, Родопи на надморска височина от 100 до 1300 м н.в.


Природни местообитания със сходни характеристики

9130, 91W0, 91G0, 91H0, 91M0, 9180, 91Z0.


Съответствие с българските системи за класификация

По Бондев (1991): 46, 48 (на варовик).


Библиографска справка

Бондев (1991); Horvat et al. (1974); Tzonev et al. (2006).


Източник

Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.



Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!



© 2016 - 2020 BGflora.net