БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Цер. За всички известни народни имена на растението - вижте най-долу на страницата.
Quercus cerris L. - чете се "кверкус церис".
Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете [К. Методиев].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Церът е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 2180 "Облесени дюни", 9150 "Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)", 91F0 "Крайречни смесени гори om Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)", 91G0 "*Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus", 91H0 "*Панонски гори с Quercus pubescens", 91M0 "Балкано-Панонски церово-горунови гори"; 91I0 "*Eвpo-cuбupcku степни гори с Quercus spp.", 91W0 "Мизийски букови гори" и 91AA "*Източни гори от космат дъб".[1]
Церът е листопадно дърво, високо до 35 m. Кората е дълбоко напукана, отвътре и дълбоко в пукнатините червеникава. Младите клонки са ръбести и овласени. Пъпките са дребни, в основата заобиколени от трайни, шиловидни прилистници, надминаващи дължината им. Листата са дълги от 5 до 14 cm, вариращи по големина, форма и нарязване, дяловете най-често заострени, отгоре тъмнозелени и лъскави, отдолу - светлозелени и гъсто овласени. Жълъдите узряват през втората година и са разположени по единично или до 4 заедно върху безлистната част на клоните, приседнали (без дръжки). Купулата им е покрита с шиловидни, разперени люспи. Цъфти май-юни.[2]
За различаването на този вид от другите видове от род Дъб, моля посетете страницата Разпознаване на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България.
В низини и предпланини[3]. Образува самостоятелно или с други дървесни видове, но най-често с Благуна (Quercus frainetto) обширни гори[4].
Установен е от 0 докъм 1200 м. н. в. в цялата страна, но предимно в Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана, Източна Стара планина, Тунджанската хълмиста равнина и Странджа, по-рядко в останалите райони[5].
Карта на общото разпространение на Цера (в зелено е показано естественото разпространение)[6]:
Дървесината на Цера е по-малоценна спрямо другите видове дъб, защото се нацепва при сушене и има ниско технологично качество.[7]. Използва се за дърва за огрев, като калоричността му е сравнима с тази на Бука и Обикновения габър[8]. Засажда се като декоративно дърво поради красивата си добре оформена корона[9]. В традиционната медицина има множество употреби, включително като противоинфекциозно средство. Има данни, че успешно може да се използва срещу бактерията Staphylococcus aureus[10]. Жълъдите му се използват за храна на свине и други домашни животни[11] и разбира се, с тях се хранят и много диви животни.
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: меше (тур., Омортаг); церак (с. Гедиклий, Ямболско, Софийско); церовина; церово, церка (с. Бистрица - Софийско); церачка.[12]
Разпознаване на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България
[1] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.
[2] Източници на информацията за описанието:
[3] Делипавлов & кол., 2003, пос. съч.
[4] Ганчев Ив. & Ив. Бондев. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.
[5] Ганчев Ив. & Ив. Бондев. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.
[6] de Rigo, D., Enescu, C. M., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Quercus cerris in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01b479+
[7] de Rigo, D., Enescu, C. M., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Quercus cerris in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01b479+.
[8] de Rigo, D., Enescu, C. M., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Quercus cerris in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01b479+.
[9] de Rigo, D., Enescu, C. M., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Quercus cerris in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01b479+
[10] de Rigo, D., Enescu, C. M., Houston Durrant, T., Caudullo, G., 2016. Quercus cerris in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01b479+
[11] Ганчев Ив. & Ив. Бондев. 1966. В: Флора на Народна Република България. том III, София.
[12] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.