Листопадни или вечнозелени дървета или храсти. Листата са наделени в различна степен. Характерен за рода е плодът известен като жълъд (желъд), който в горната си част е обхванат от купула.
Научното име на рода се произнася "кверкус".
В България естествено разпространени, според различните източници, са между 7 и 15 вида. Ние сме се спрели на виждането, според което в България се срещат 7 вида. Списъкът на видовете е по-долу, а за разпознаването им вижте нашата страница Разпознаване (определяне) на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България.
Представителите на род Дъб, макар и малко на брой, имат първостепенно значение при определяне облика на горите в ниските части на страната и са ценени като горскостопански дървета с ценна дървесина.
Дъбовете имат голямо влияние във фолклора, литературата, изобразителното и други изкуства и в обществото като цяло.
За голямото значение на дъбовете, показва и това, че горите, образувани от дъбови дървета си имат собствено име - наричат се "дъбрави".
В герба на нашата страна важно място имат дъбови клонки. В чл. 2, ал. 1 на Закона за герб на Република България е записано:
"Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата".
Гербът на Република България - основата, върху която стоят лъвовете са две кръстосани дъбови клонки с листа и плодове:
Според нас листата в герба са най-близко до тези на Зимния дъб (Quercus petraea).
Космат дъб - Quercus pubescens
Странджански дъб, Лъжник - Quercus hartwissiana