БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Летен дъб, Обикновен дъб.
Quercus robur L. - чете се "кве́ркус ро́бур"[1].
Родовото име quércus е латинскака дума за дъб, а видовото име róbur" на латински означава "твърдост, якост, здравина"[2].
Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете[3].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Летният дъб е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 2180 "Облесени дюни", 91E0 "* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)", 91F0 "Крайречни смесени гори om Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)", 91F0 "Крайречни смесени гори om Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)", 92A0 "Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba[4]
Летният дъб е листопадно дърво, високо до 40 m. Младите клонки са ръбести, голи. Пъпките са заоблени, яйцевидни. Листата са дълги 8-15 cm, обратнояйцевидни с уховидно врязана основа (с ушички), приседнали (без дръжки), отдолу са голи (без власинки). Жълъдите са разположени върху дълги 5-12 cm дълги дръжки[5].
За различаването на този вид от другите видове от род Дъб, моля посетете страницата Разпознаване на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България.
Предимно в ниските части на страната и покрай реки, образува самостоятелни гори или расте с други широколистни видове[6].
Установен е от 0 докъм 800 м. н. в. в цялата страна, но сравнително рядко[7].
Карта на общото разпространение на Летния дъб[8]:
Плодоношението при свободнорастящите дървета започва към 20-30-годишна възраст, а в гори - към 80-годишна възраст. В зависимост от условията на месторастене, плодоносните години се повтарят през 3 до 7, а при свободно растящите дървета плодоношението е ежегодно. Кълняемостта на семената може да достигне до 70%, но се запазва само няколко месеца[9].
В млада възраст обикновеният дъб расте бавно, но при благоприятни условия и странично засенчване бързо ускорява растежа си. Нарастването е най-интензивно между 10 и 20-годишна възраст, когато годишният прираст на височина може да достигне до 150 см. Растежът на височина, макар и с постепенно забавящ се темп, може да продължи до 400-годишна възраст, а нарастването по дебелина продължава през целия живот. Обикновеният (Летният) дъб е дълговечен дървесен вид и отделни индивиди живеят повече от 1000 години. Размножава със семена и чрез пънни издънки. Пониците са много жизнени и могат да просъществуват под склопа няколко десетилетия, като дават минимален прираст. При промяна в гъстотата на склопа и при наличие на достатъчно светлина те ускоряват силно растежа си. Способността на обикновения дъб да дава издънки се запазва до около 150 годишна възраст. Кореновата му система е смесена и мощна, поради което не страда от ветровали. Летният дъб е светлолюбив вид. По отношение на светлината се нарежда след обикновената бреза, европейската лиственица и белия бор. Понася само странично засенчване, поради което лесовъдите казват, че обича да расте в "шуба с открита глава". Късните пролетни студове повреждат листата, младите клонки и цветовете. Към почвените условия е взискателен. Предпочита свежи, дълбоки, богати на хранителни вещества почви, но се среща и на по-сухи, каменисти и варовити терени, където не достига големи размери[10].
Летният дъб е ценно горскостопанско дърво. Дървесината му е кръговопореста, ядрова, със светложълта тясна беловина и широко тъмнокафяво ядро. Годишните пръстени са широки, добре очертани, а сърцевинните лъчи се наблюдават при всички прерези. Тя е твърда, еластична, тежка (790 kg/m3), здрава и трайна на открито и във вода. Намира много широко приложение[11].
В рамките на този вид разглеждаме и често отделяния като отделен вид Дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora)
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: бяла граница; бяла гръница; бяла суровица; белика, беликар, беликово; бяло меше; бял дъб; горняк; горун; граница; груница; горняк; дъб; дъбика; даб; кърнък; лъжник; лютак; меше; стожар дъб; суровица; чер-пелит (тур.); пелит-меше (тур.)[12].
Разпознаване на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
[3] К. Методиев.
[4] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.
[5] Цавков Е. & Д. Димова. 2001. Дърветата и храстите на природен парк Витоша, Дирекция на природен парк Витоша, София.
[6] Стоянов Н., Б. Стефанов & Б. Китанов. 1966. Флора на България. Наука и изкуство. София.
[7] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[8] Caudullo, G., Welk, E., San-Miguel-Ayanz, J., 2017. Chorological maps for the main European woody species. Data in Brief 12, 662-666.
[9] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
[10] Юруков, Ст. 2003. Пос. източник.
[11] Юруков, Ст. 2003. Пос. източник.
[12] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.