БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Пърнар, Средиземноморски дъб, Палестински дъб.
Quercus coccifera L. - чете се "кве́ркус кокци́фера"[1].
Името coccifera произхожда от гръцката дума κόκκος (на латински coccum), която е гръцкото име на насекомите от род Kermes. Тези насекоми са използвани за производство на яркочервена боя известна като crimson, а Пърнарът е хранителното растение на насекомите. Наставката "fera" означава "носещ". Така името "coccifera" означава "носещ (насекомите) κόκκος"[2].
Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете[3].
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона[4]. Съгласно закона, за Пърнара е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"[5]. В същия източник, като заплаха за вида, е записано:
"Животновъдство и дърводобив."
Видът формира природно местообитание "Храсталаци и ниски гори от пърнар (Quercus coccifera)", което е включено в Червена книга на Република България, том 3 (природни местообитания), с категория "критично застрашен"[6]. В същия източник, като заплаха за природното местообитание, е записано:
"Целогодишна паша, дърводобив, изкореняване за земеделски площи и залесяването с черен бор."
Пърнарът е единственият вечнозелен дъб, естествено разпространен у нас. Среща се най-често като храст или ниско дърво с височина до 10 m и диаметър на ствола до 30-40 cm. Короната е гъсто разклонена. Кората е сива, тънка, плитко напукана. Младите клонки са покрити с власинки.
Листата са вечнозелени, кожести, лъскави, елипсовидни, със закръглена, сърцевидна, рядко слабо клиновидна основа. Ръбът им е вълновиден или плитко назъбен, с твърди, остри и силно бодливи осилчета. Дълги са от 2 до 6 cm, широки 0,8 до 2 cm. Разположени са на овласена дръжка, дълга до 0,5 cm. В началото на вегетационния период листата са овласени, по-късно са голи. Остават на клонките 2 до 3 години.
Жълъдите са с променлива форма, достигат дължина до 3,5 cm. Куполата им е леко овласена, покрита с дълги, твърди, остри и разперени встрани люспи. Узряват за 2 години[7].
За различаването на този вид от другите видове от род Дъб, моля посетете страницата Разпознаване на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България.
Южни, припечни и сухи места с плитки и бедни почви[8].
Струмска долина, южно от Кресненското дефиле – в полите на Малешевска планина при с. Каменица и южното подножие на Пирин – източно от р. Пиринска Бистрица, в района на с. Калиманци (южните склонове на хълма Св. Илия) и край селата Петрово, Кулата и Ново Ходжово. Единични индивиди се срещат и в долината на р. Места – между селата Гърмен и Дебрен, Гоцеделчевско. Установен е и в Източните Родопи – край с. Средна Каялоба, където се смята, че е засаден от хора; от 120 до 460 (840) m надм. вис[9].
Средиземноморието, Португалия[10].
Карта на общото разпространение на Пърнара[11]:
Пърнаровите храсталаци и гори имат реликтен произход в България и формират северната граница на типичния средиземноморски тип растителност. Имат средообразуващо значение за десетки южни топлолюбиви видове растения и животни. В тях се среща консервационно значимия вид гъба – Arachnopeziza aurelia[12].
Дървесината му е без ядро, твърда, много тежка (около 1000 kg/m3) и притежава добри физико-механични свойства. Много голямо значение имат неговите противоерозионни, почвозащитни и средообразуващо функции[13].
За дъбове се споменава и разказва на много места в Свещеното Писание - Библията и в повечето случаи това се отнася именно за Пърнара, който е най-разпространения вид дъб в Светите земи[14]. Така в българския превод на Библията думата "дъб" и производните ѝ се споменава 25 пъти, а "дъбрава" и производните ѝ 24 пъти. Ето един пример от Псалм 95-ти, стихове 10-13:
"Да се веселят небесата и да тържествува земята; да шуми морето и онова, що го изпълня; нека се радва полето и всичко, що е в него, и да ликуват всички дъбравни дървета пред лицето на Господа, защото иде, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите - по Своята истина."
Пърнар е и дървото, под което свети Авраам посрещнал и нагостил тримата ангели, които всъщност били Господ, Който така засвидетелствал, че е Троица (Битие 18:1-8):
"И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега. Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи, и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб; ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво, аз пък ще донеса хляб, и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете (по пътя си); защото затова именно минахте край вашия раб. Те рекоха: стори, както казваш. И затече се Авраам в шатрата при Сарра и (ѝ) рече: замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити. А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви. И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха."
Този разказ се счита за предобразно откриване тайната на Св. Троица в Стария Завет: „Авраам среща трима, а се покланя на Единия. Като видял трима, той разбрал тайнството на Троицата, а като се поклонил като че ли на Единия, той изповядал единия Бог в три Лица” – пише блаж. Августин. Така са разбирали този библейски разказ и много св. Отци – св. Атанасий Велики, св. Амвросий Медиолански и други[15].
Именно поради голямата си важност, това събитие често се изобразява на икони и се нарича "Старозаветна Троица" или "Аврамово гостоприемство". Най-известната и почитана такава икона е нарисувана през 1425 г. от свети Андрей Рубльов за иконостаса на Свето-Троицката Сергиева лавра и около век и половина след своето изписване е провъзгласена от Стоглавия събор (1551 г.) в Русия за образец на иконописта и на всички изображения на Пресвета Троица[16]. Макар че в иконата много от подробностите от разказа липсват, включително липсват Авраам и Сарра, дъбът остава изобразен на заден фон:
"Старозаветна Троица" на преп. Андрей Рубльов:
Този Пърнар от дъбравата Мамре, наречен Авраамовия дъб или Мамврийския дъб е запазен и до днес в близост до град Хеброн (Хеврон). Разположен е върху имот, собственост на манастира "Света Троица" към Руската православна църква. Смята се, че е на около 5000 години. През 1996 г. дъбът е изсъхнал окончателно, но по-късно от корените му се е появила нова жизнена издънка[17].
Общ изглед на Мамврийския дъб около 1900 г.:
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: кърмъзов дъб; парнар; стежер; трълив дъб[18]
Разпознаване на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Quercus coccifera - Wikipedia.
[3] К. Методиев.
[4] Закон за биологичното разнообразие.
[5] Димитър Пеев, Соня Цонева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[6] Чавдар Гусев. 2015. В: Бисерков, В. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ.
[7] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
[8] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
[9] Чавдар Гусев. 2015. В: Бисерков, В. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ.
[10] Димитър Пеев, Соня Цонева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[11] Quercus coccifera - Wikipedia.
[12] Чавдар Гусев. 2015. В: Бисерков, В. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ.
[13] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
[14] Palestine Oak - Flowers and wild plants of israel. В този източник е използване синонимното име на Пърнара - Quercus calliprinos.
[15] "Старозаветна Троица" на преп. Андрей Рубльов - Неделно училище към храм "Света Троица".
[16] "Старозаветна Троица" на преп. Андрей Рубльов - Неделно училище към храм "Света Троица".
[17] Oak of Mamre - Wikipedia. В статията като латинско име на дъба е посочено Quercus pseudococcifera, което е синоним на Quercus coccifera.
[18] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.