БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Пърнар

Quercus coccifera

Снимки на Пърнар (Quercus coccifera)

Quercus coccifera Quercus coccifera Quercus coccifera Quercus coccifera Quercus coccifera Quercus coccifera Quercus coccifera Quercus coccifera Quercus coccifera Quercus coccifera Quercus coccifera Quercus coccifera Quercus coccifera Quercus coccifera

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Пърнар, Средиземноморски дъб.


Латинско име

Quercus coccifera L. - чете се "кверкус кокцифера".

Името coccifera произхожда от гръцката дума κόκκος (на латински coccum), която е гръцкото име на насекомите от род Kermes. Тези насекоми са използвани за производство на яркочервена боя известна като crimson, а Пърнарът е хранителното растение на насекомите. Наставката "fera" означава "носещ". Така името "coccifera" означава "носещ (насекомите) κόκκος"[1].

Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете[2].


Природозащитен статут и заплахи

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона[3]. Съгласно закона, за Пърнара е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"[4]. В същия източник, като заплаха за вида, е записано:

"Животновъдство и дърводобив."

Видът формира природно местообитание "Храсталаци и ниски гори от пърнар (Quercus coccifera)", което е включено в Червена книга на Република България том 3 (природни местообитания) с категория "критично застрашен"[5]. В същия източник, като заплаха за природното местообитание, е записано:

"Целогодишна паша, дърводобив, изкореняване за земеделски площи и залесяването с черен бор."


Описание и разпознаване

Пърнарът е единственият вечнозелен дъб, естествено разпространен у нас. Среща се най-често като храст или ниско дърво с височина до 10 m и диаметър на ствола до 30-40 cm. Короната е гъсто разклонена. Кората е сива, тънка, плитко напукана. Младите клонки са покрити с власинки.

Листата са вечнозелени, кожести, лъскави, елипсовидни, със закръглена, сърцевидна, рядко слабо клиновидна основа. Ръбът им е вълновиден или плитко назъбен, с твърди, остри и силно бодливи осилчета. Дълги са от 2 до 6 cm, широки 0,8 до 2 cm. Разположени са на овласена дръжка, дълга до 0,5 cm. В началото на вегетационния период листата са овласени, по-късно са голи. Остават на клонките 2 до 3 години.

Жълъдите са с променлива форма, достигат дължина до 3,5 cm. Куполата им е леко овласена, покрита с дълги, твърди, остри и разперени встрани люспи. Узряват за 2 години[6].

За различаването на този вид от другите видове от род Дъб, моля посетете страницата Разпознаване на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България.


Местообитание

Южни, припечни и сухи места с плитки и бедни почви[7].


Разпространение в България

Струмска долина, южно от Кресненското дефиле – в полите на Малешевска планина при с. Каменица и южното подножие на Пирин – източно от р. Пиринска Бистрица, в района на с. Калиманци (южните склонове на хълма Св. Илия) и край селата Петрово, Кулата и Ново Ходжово. Единични индивиди се срещат и в долината на р. Места – между селата Гърмен и Дебрен, Гоцеделчевско. Установен е и в Източните Родопи – край с. Средна Каялоба, където се смята, че е засаден от хора; от 120 до 460 (840) m надм. вис[8].


Общо разпространение

Средиземноморието, Португалия[9].

Карта на общото разпространение на Пърнара[10]:

Quercus coccifera


Значение

Пърнаровите храсталаци и гори имат реликтен произход в България и формират северната граница на типичния средиземноморски тип растителност. Имат средообразуващо значение за десетки южни топлолюбиви видове растения и животни. В тях се среща консервационно значимия вид гъба – Arachnopeziza aurelia[11].

Дървесината му е без ядро, твърда, много тежка (около 1000 g/m3) и притежава добри физико-механични свойства. Много голямо значение имат неговите противоерозионни, почвозащитни и средообразуващо функции[12].



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: кърмъзов дъб; парнар; стежер; трълив дъб[13]


Вижте също

Разпознаване на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Quercus coccifera - Wikipedia.

[2] К. Методиев.

[3] Закон за биологичното разнообразие.

[4] Димитър Пеев, Соня Цонева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[5] Чавдар Гусев. 2015. В: Бисерков, В. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ.

[6] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

[7] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

[8] Чавдар Гусев. 2015. В: Бисерков, В. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ.

[9] Димитър Пеев, Соня Цонева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[10] Quercus coccifera - Wikipedia.

[11] Чавдар Гусев. 2015. В: Бисерков, В. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ.

[12] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

[13] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.



Quercus coccifera in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2018 BGflora.net