БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Космат дъб, Бял дъб.
Quercus pubescens Willd. - чете се "кве́ркус пубе́сценс"[1].
Родовото име quercus е латинскака дума за дъб, а видовото име pubescens на латински означава "пухест, мъхнат, овласен"[2].
Видът НЕ е пряко защитен от Закона за биологичното разнообразие, но този дъб е ключов за приоритетното за опазване природно местообитание "91AA Източни гори от космат дъб" в мрежата "НАТУРА 2000".
Косматият дъб е листопадно дърво високо до 20 метра и с диаметър на ствола до 1 m. Едногодишните клонки са покрити с напластени власинки. Листата са с 5 до 8 двойки странични жилки, дребни (4-8 cm дълги). Първоначално през пролетта са покрити с власинки от двете страни, но впоследствие власинките отгоре опадват и листата стават отгоре тъмнозелени, а отдолу са изцяло или частично овласени и сивозелени на цвят. Мъжките цветове са събрани в реси. Женските цветове са разположение на къса дръжки единично или на групи в пазвите на листата. Жълъдите са дълги до 2,5 cm. Цъфти май[3][4].
За различаването на този вид от другите видове от род Дъб, моля посетете страницата Разпознаване на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България.
Невзискателен към киселинността на почвата. Предпочита варовикови и отцедливи (дренирани) почви в северните си местообитания, но на юг расте и върху кисели почви. Топло- и светлолюбив. Много добре понася летни суши и ниски зимни температури, но избягва места с изявен континентален климат[5].
Косматият дъб е бавнорастящ. Достига максималните си размери към 60-100 годишна възраст, а пределната му възраст е около 500 години. Кореновата му система е много добре развита. При отсичане образува обилно пънни издънки и така се възобновява. Образува смесени гори с другите сухолюбиви дъбове[6].
Установен е във всички флористични райони; между 0 и 1500 метра надморска височина[7].
Южните части на Европа и Югозападна Азия[8].
Карта на общото разпространение на Косматия дъб (в зелено е показано естественото разпространение)[9]:
Косматия дъб формира гори, които са с богато биологично разнообразие. В България поради многократните сечи тези гори най-често са с издънков произход.
Дървесината му е ядрова, тежка (890 kg/m3), по-твърда и по-трайна от дървесината на другите дъбове[10]. Същевременно дървесината има неправилно разположение на дървесните влакна и много кривини на ствола, поради което рядко се използва в дървопреработвателната промишленост, а основно като дърва за огрев[11]. В миналото широко се е използвала за железопътни траверси, а в наши дни понякога се употребява в мебелното производство, производството на лодки и опаковки[12].
Косматият дъб е видът дърво, с който икономически значимите трюфели образуват микориза най-често, а именно видовете трюфели: Tuber aestivum (Летен трюфел), Tuber macrosporum, Tuber magnatum, Tuber melanosporum, Tuber uncinatum[13].
Установено е, че в последно време Косматият дъб образува все по-широки годишни кръгове в своята дървесина, което се обяснява с увеличаващите се нива на въглероден диоксид в атмосферата през последния век. Това обстоятелство предполага, че по-широкото залесяване с този дъб е ефективен начин за намаляване на нивата на въглеродния диоксид в атмосферата и от там намаляване на парниковия ефект на този газ[14].
Разпознаване на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
[3] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
[4] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[5] Pasta, S., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Quercus pubescens in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e019e5c+.
[6] Юруков, Ст. 2003. Пос. източник.
[7] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[8] Ганчев Ив. & Ив. Бондев. Флора на Н. Р. България, том ІІІ, София.
[9] Pasta, S., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Quercus pubescens in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e019e5c+.
[10] Юруков, Ст. 2003. Пос. източник.
[11] Pasta, S., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.
[12] Pasta, S., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.
[13] Pasta, S., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.
[14] Pasta, S., de Rigo, D., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.