БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Зимен дъб

Quercus petraea

Снимки на Зимен дъб (Quercus petraea)

Quercus petraea Quercus petraea Quercus petraea Quercus petraea Quercus petraea Quercus petraea Quercus petraea Quercus petraea Quercus petraea

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Зимен дъб, Горун. За всички известни народни имена на растението - вижте по-долу на страницата.


Латинско име

Quercus petraea (Matt.) Liebl. - чете се "кверкус петреа". Среща се и под синонима: Quercus sessiliflora Salisb.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Зимният дъб е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 9170 "Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum"; 91G0 "*Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus"; 91M0 "Балкано-Панонски церово-горунови гори"; 91I0 "*Eвpo-cu6upcku степни гори с Quercus spp."; 91Z0 "Мизийски гори от сребролистна липа"[1].


Описание и разпознаване

Зимният дъб е листопадно дърво, високо до 30-40 m. Младите клонки са голи (без власинки). Пъпките са разположени по 2-3 (или повече) силно сближени на върха на клонката, заострени, голи. Листата са дълги от 8 до 12 cm, обратнояйцевидни, с дълги до 2,5 cm дръжки, основата на петурата клиновидна, отдолу голи. Жълъдите по няколко, приседнали (без дръжки). Цъфти май.[2]

За различаването на този вид от другите видове от род Дъб, моля посетете страницата Разпознаване на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България.


Местообитание

Гори.


Разпространение в България

В цялата страна от 0 до 1200 метра надморска височина[3].


Значение

Зимният дъб е с голямо горскостопанско значение - има ценна дървесина.



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: баладжа (Чам-Корня); благуница (с. Поганово, Царибродско); благач (с. Поибрене, Панагюрско); благун - (Софийско, Кюстендилско), (Габрово); бела меша (с. Ченге, Айтоско); белнка - (с. Гайтанево, Софийско); беликаш, беликаш дъб, бели-кар (с. Кремиковци - Соф., с. Мирково - Пирдопски); горун (с. Драгана и с. Славица - Ловчанско, Търново); градун; гурун; гърника (Малко Търновско); гърница; зимно меше; медено дърво (Чам Кория); морун (Плевенско); мъждел (с.Брезе, Софийско); ситна белика (с. Гор. Лозен); сладун (Софийско, с. Цървеняно, Кюстендилско, с. Дивля - Радом., Искрецко); сладунчу (Айтос); стежер; църна белика (с. Гор. Лозен, Софийски); черно меше; черен дъб[4].


Бележки

В рамките на този вид поставяме и често отделяния като самостоятелен вид Quercus polycarpa [К. Методиев].


Вижте също

Разпознаване на видовете от род Дъб (Quercus), които са естествено разпространени в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.

[2] Източници на информацията за описанието:

.

[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София. При разпространение на вида в България сме имали предвид и разпространението на Quercus polycarpa, който смятаме за синоним на Q. petraea.

[4] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.



Quercus petraea in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2016 BGflora.net