БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
В нашата страна естествено (без намесата на човека) растат 7 вида от род Дъб (Quercus). Първо ще разгледаме петте широко разпространени в страната вида, а накрая ще разкажем и за двата по-редки.
И така, да започваме:
Най-лесно от всички се отличава Церът (Quercus cerris), който има три ясни отличителни белега:
I. Калпачето (купулата) на жълъдите му е покрита с шиловидно източени разперени люспи - при другите видове люспите върху купулата са много по-къси и не са шиловидни:
Купулата (калпачето) на жълъдите е покрита с шиловидни, разперени люспи при Цера (Quercus cerris):
II. Кората е дълбоко напукана и в дъното на пукнатините червеникава - при другите видове кората не е червеникава в дъното на пукнатините:
Кора на Цер - виждат се червеникавите пукнатини:
III. Пъпките на Цера (Quercus cerris) са заобиколени с шиловидни люспи - при другите видове Дъб пъпките са без такива люспи:
Пъпки на Цер покрити с трайни шиловидни люспи:
Отличителен белег за Благуна (Quercus frainetto) са листата, които при него са най-широки в горната третина (при другите дъбове са най-широки в средната си част), дълги от 10 до 18 cm (при другите видове са по-къси), събрани в розетка на върха на клонката (при другите са разположени по дължината на клонките), имат над 8 странични жилки (при другите са по-малко) и в основата си са уховидни.
Лист на Благуна (Quercus frainetto):
При Косматия дъб (Quercus pubescens) младите (едногодишните) клонки са гъсто покрити с власинки, съответно младите клонки при близките видове са голи - без власинки.
Едногодишна клонка на Космат дъб (Quercus pubescens) покрита с власинки:
При Зимния дъб (Quercus petraea) младите (едногодишните) клонки са голи, по което се различава от разгледания горе Космат дъб
Гола (без власинки) едногодишна клонка на Зимен дъб (Quercus petraea):
От другия близък вид - Летния дъб (Quercus robur), който ще разгледаме по-долу, Зимният дъб (Quercus petraea) се отличава по това, че жълъдите му са без дръжки (приседнали са).
Жълъд на Зимен дъб (Quercus petraea), който е приседнал (няма дръжка) върху клонката:
При Летния дъб (Quercus robur) женските цветове и плодовете са разположени на дълги дръжки.
Жълъди на Летен дъб (Quercus robur) разположени върху дълга дръжка:
Женски цвят на Летен дъб (Quercus robur) разположен върху дръжка:
Пърнарът (Quercus coccifera) е единствения вечнозелен български дъб. Най-отличителни са листата му, които освен, че са вечнозелени (не опадват есента), са твърди, лъскави, по ръба с твърди, остри и силно бодливи осилчета.
Лист на Пърнар (Quercus coccifera):
Странджанският дъб (Quercus hartwissiana) се среща рядко само в Странджа планина. При него плодовете са разположени на дълга дръжка, както Летния дъб, но за разлика от него листата му също са на дълги дръжки, докато при Летния са без дръжки.
Лист и жълъд на Странджански дъб (Quercus hartwissiana):
© К. Методиев/Българската флора онлайн.
Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България