91AA *Източни гори от космат дъб

Характеристика на местообитанието

Светли дъбови гори, доминирани от Quercus pubescens, на каменисти места с разнообразна скална основа (варовици и силикати). Често заедно с косматия дъб могат да съдоминират и други дървесни видове с подобна екология - Quercus virgiliano, Carpinus orientalis, Fraxinus ornus. Срещат се в условията на преходно-континентален, преходно-средиземноморски и евксински климат. Видовият им състав е много богат, често включва топлолюбиви средиземноморски елементи.

Характерни растителни видове

Quercus pubescens, Quercus virgiliana, Quercus frainetto, Quercus cerris, Fraxinus ornus, Acer monspessulanum, Carpinus orientalis, Pistacia terebinthus, Geranium sanguineum, Pyrus amygdaliformis, Juniperus oxycedrus, Phillyrea latifolia, Colutea arborescens, Coronilla emerus, Cistus incanus, Hypericum olympicum, Asparagus acutifolius, Ruscus aculeatus, Carex michelii, Limodorum abortivum, Orchis purpurea, Crocus pulchellus, Potentilla micrantha, Tanacetum corymbosum, Viola suavis, V. hirta, Anemone pavonina.

Разпространение в България

В Южна България и по Черноморското крайбрежие.

Природни местообитания със сходни характеристики

5130, 5210, 6110, 6220, 8230, 91Н0, 91М0.

Това местообитание е свързано с 91НО, като последното е разпространено само при континентални климатични условия и на варовикови субстрати.

Съответствие с българските системи за класификация

По Бондев (1991) - 106, 107, 110, 111, 112, когато са картирани в Южна България и по Черноморието.

Библиографска справка

Ганчев (1965); Радков, Минков (1963); Бондев (1991).

Източник

Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.