Плюскач, Дървовиден плюскач.
Colutea arborescens L. - чете се "колутеа арборесценс".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Листопаден храст висок 3-5 метра. Листата нечифтоперести; оста им е дълга 5-13 cm. Цветовете са събрани по 3-5 в гроздовидно съцветие, едри - венчето дълго 17-19 mm. Плодът е тип боб, 5-7 cm дълъг, продълговатоелептичен, мехуресто подут, с ципести полупрозрачни стени, с много семена. Цъфти май-септември[1].
Сухи каменисти места, храсталаци и разредени гори, често на варовик в равнините и предпланините[2].
Установен е в следните флористични райони: Дунавска равнина, Североизточна България, Предбалкан, Стара Планина (източна), Знеполски район, Рила, Пирин, Беласица, Славянка, Долината на Струма, Долината на Места, Родопи, Тракийска низина, Тунджанска равнина, Странджа и Черноморско крайбрежие[3].
Централна и Южна Европа[4].
Лечебно, декоративно и медоносно растение[5].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Кузманов, Б. 1976. Colutea arborescens. В: Флора на Н. Р. България, том VІ.
[2] Кузманов, Б. 1976. Пос. източник.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Кузманов, Б. 1976. Пос. източник.
[5] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.