Бодлив залист, Залист, Бодилка, Див чемшир, Миши трън, Миши чемшир[1], Самодивски чемшир.
Ruscus aculeatus L. - чете се "рускус акулеатус".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но поради ограничените му запаси с ежегодни заповеди на министъра на околната среда и водите се забранява събирането на растението от естествени находища, освен за лични нужди. Съгласно разпоредбите на Закона за лечебните растения "билки за лични нужди" са количества билки в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден. За корени и коренища, каквито се събират от залиста, разрешеното количеството за лични нужди е до 1 kg.
Вечнозелено, двудомно, бодливо полухрастче с пълзящо коренище. Стъблото е 30-60 cm високо, изправено, разклонено. Крайните клонки са листовидни (филокладии) елиптично ланцетни или тясно ланцетни, до 2,5 cm дълги и 1-1,5 cm широки, последователни, приседнали, тъмнозелени, твърдо кожести, на върха бодливо заострени. Листата са силно редуцирани, люсповидни, ципести. Цветовете са еднополови, разположени по 1-2 в пазвите на ципести, ланцетни прицветни листчета върху горната или по-рядко върху долната повърхност на листовидните клонки. Околоцветникът на цветовете е до 2 mm дълъг, зеленикав, 6-делен, с разперени дялове, от които вътрешните по-тесни и по-къси от външните. Мъжките цветове са с 3-тичинки; женските с 3-гнезден яйчник и късо стълбче. Плодовете са червена месеста сферична ягода[2]. Цъфти февруари-април.
В гори[3].
Установен е във всички флористични райони, между 0 и 1000 метра надморска височина[4].
Англия, Франция, Пиринейски полуостров, южната част на Средна Европа (Швейцария, Австрия, Унгария, Румъния), Украйна, Крим, Кавказ, Иран, Мала Азия, Северна Африка[5].
Бодливият залист е лечебно и декоративно растение[6].
Коренище и корен от залист - Rhizoma et Radix Rusci.
През есента (септември-ноември) и ранна пролет (февруари-март). Изкопават се с права лопата или копач коренищата с корените на добре развити растения. С овощарска ножица внимателно се изрязват надземните части, след което коренищата с корените се изтръскват от пръста. Поставят се в торби, касети, кашони и други подходящи съдове[7].
Набраните коренища се измиват бързо в течаща вода. Не трябва да се оставят продължително време във водата, за да не започне извличане на биологичноактивните вещества. След отцеждане, корените и коренищата се нарязват на късове с дължина 2-3 cm, а по дебелите им части се нацепват надлъжно. Отстраняват се кухите, загнилите и нападнати от вредители и болести коренища. Поставят се за сушене на тънък пласт (2-3 cm) върху рамки или постелки в силно проветриви помещения или на открито. Билката е суха, когато корените при огъване се чупят, а по-дебелите късове от коренищата са твърди и се режат трудно. За сушене на билката могат да се използват и сушилни, но температурата не трябва да бъде по-висока от 45° C[8].
Съдържа стероидни сапонини, производни на рускогенините. Доказани са още стероли, антрахинони, етерично и тлъсто масло, минерални соли и др.[9].
Билката от бодлив залист има противовъзпалително, венотонично, антихемороидално и противоязвено действие. Използва се като противовъзпалително средство в радиологията, при болки и едеми, ясно изразени варици, хемороиди, повърхностни торомбофлебити и други симптоми, свързани с венозна и лимфна недостатъчност. От билката се приготвят фитопрепарати под формата на капсули и гел[10].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[2] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
[3] Делипавлов & кол. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Делипавлов & кол. 2003. Пос. източник.
[5] Вълев, Ст. 1964. Флора на Н. Р. България. Том II. София.
[6] Делипавлов & кол. 2003. Пос. източник.
[7] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
[8] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
[9] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
[10] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.