БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Бодлив залист

Ruscus aculeatus

Снимки на Бодлив залист (Ruscus aculeatus)

Ruscus aculeatus Ruscus aculeatus Ruscus aculeatus Ruscus aculeatus Ruscus aculeatus Ruscus aculeatus Ruscus aculeatus Ruscus aculeatus

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български наименования

Бодлив залист, Залист, Бодилка, Див чемшир, Миши трън, Миши чемшир [Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране, Билер], Самодивски чемшир.


Научно наименование

Ruscus aculeatus L. - чете се "рускус акулеатус".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но поради ограничените му запаси с ежегодни заповеди на министъра на околната среда и водите се забранява събирането на растението от естествени находища, освен за лични нужди. Съгласно разпоредбите на Закона за лечебните растения "билки за лични нужди" са количества билки в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден. За корени и коренища, каквито се събират от залиста, разрешеното количеството за лични нужди е до 1 kg.


Описание и разпознаване

Вечнозелено, двудомно, бодливо полухрастче с пълзящо коренище. Стъблото е 30-60 cm високо, изправено, разклонено. Крайните клонки са листовидни (филокладии) елиптично ланцетни или тясно ланцетни, до 2,5 cm дълги и 1-1,5 cm широки, последователни, приседнали, тъмнозелени, твърдо кожести, на върха бодливо заострени. Листата са силно редуцирани, люсповидни, ципести. Цветовете са еднополови, разположени по 1-2 в пазвите на ципести, ланцетни прицветни листчета върху горната или по-рядко върху долната повърхност на листовидните клонки. Околоцветникът на цветовете е до 2 mm дълъг, зеленикав, 6-делен, с разперени дялове, от които вътрешните по-тесни и по-къси от външните. Мъжките цветове са с 3-тичинки; женските с 3-гнезден яйчник и късо стълбче. Плодовете са червена месеста сферична ягода [Асенов & кол., 1998]. Цъфти февруари-април.


Местообитание

В гори [Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив]


Разпространение в България

Установен е във всички флористични райони, между 0 и 1000 метра надморска височина [Делипавлов & кол., 2003].


Общо разпространение

Англия, Франция, Пиринейски полуостров, южната част на Средна Европа (Швейцария, Австрия, Унгария, Румъния), Украйна, Крим, Кавказ, Иран, Мала Азия, Северна Африка [Вълев, Ст. 1964. Флора на Н. Р. България, том II, София].


Значение

Бодливият залист е лечебно и декоративно растение [Делипавлов & кол., 2003].


Употребяеми части за лечебни цели (билка)

Коренище и корен от залист - Rhizoma et Radix Rusci.


Време и начин на бране на билката

През есента (септември-ноември) и ранна пролет (февруари-март). Изкопават се с права лопата или копач коренищата с корените на добре развити растения. С овощарска ножица внимателно се изрязват надземните части, след което коренищата с корените се изтръскват от пръста. Поставят се в торби, касети, кашони и други подходящи съдове [Асенов & кол., 1998].


Първична обработка на билката

Набраните коренища се измиват бързо в течаща вода. Не трябва да се оставят продължително време във водата, за да не започне извличане на биологичноактивните вещества. След отцеждане, корените и коренищата се нарязват на късове с дължина 2-3 cm, а по дебелите им части се нацепват надлъжно. Отстраняват се кухите, загнилите и нападнати от вредители и болести коренища. Поставят се за сушене на тънък пласт (2-3 cm) върху рамки или постелки в силно проветриви помещения или на открито. Билката е суха, когато корените при огъване се чупят, а по-дебелите късове от коренищата са твърди и се режат трудно. За сушене на билката могат да се използват и сушилни, но температурата не трябва да бъде по-висока от 45° C [Асенов & кол., 1998].


Химичен състав на билката

Съдържа стероидни сапонини, производни на рускогенините. Доказани са още стероли, антрахинони, етерично и тлъсто масло, минерални соли и др. [Асенов & кол., 1998].


Лечебно действие и приложение на билката

Билката от бодлив залист има противовъзпалително, венотонично, антихемороидално и противоязвено действие. Използва се като противовъзпалително средство в радиологията, при болки и едеми, ясно изразени варици, хемороиди, повърхностни торомбофлебити и други симптоми, свързани с венозна и лимфна недостатъчност. От билката се приготвят фитопрепарати под формата на капсули и гел [Асенов & кол., 1998].



Ruscus aculeatus in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2011 - 2015 BGflora.net

ban