БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Червена хвойна, Смрика, Хвойна[1], Червена смрика.
Juniperus oxycedrus L. - чете се "иуни́перус окси́цедрус"[2].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Ключов вид за природно местообитание (хабитат) 5210 "Храсталаци с Juniperus spp." - предмет на опазване в защитените зони от мрежата "НАТУРА 2000".
Храст или до 10 м високо дърво. Листата са игловидни, бодливи, разположени върху клончетата в прешлени по три, дълги са около 2 cm. От горната си страна листата имат жилка, почти достигаща върха им, странично на нея от двете страни са разположени по една бяла успоредна ивица, докато при другия близък вид, синята хвойна, жилката достига до средата на листа и белите ивици се сливат в една в горната половина на листа. Червената хвойна е единствения български вид хвойна, при който узрелите галбули са червени. Цъфти февруари-май[3][4].
За различаването на Обикновената хвойна от другите български видове хвойна, моля посетете нашата страница Разпознаване (определяне) на видовете от род Хвойна (Juniperus).
По сухи и припечни скалисти и тревисти места[5].
В почти цялата страна с изключение на Североизточна България, Дунавската равнина и Прадбалкана. От 0 до 1100 метра надморска височина[6].
В страните около Средиземно море.
Червената хвойна е лечебно и декоративно дърво. Дървесината ѝ е ядрова, много здрава и тежка. Намира приложение в дърводелството и дърворезбарството[7].
Като билка се използват галбулите (плодчетата). Използват се подобно на галбулите на Обикновената хвойна.
В последно време, според някои автори, Червената хвойна, която се среща в България, се отнася към наскоро описания вид Juniperus deltoides R. P. Adams[8].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.
[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] К. Методиев - собств. наблюдения.
[5] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[6] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[7] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
[8] Асьов, Б & А. Петрова., ред. 2012. Конспект на висшата флора на България. БФБ.