5210 Храсталаци с Juniperus spp.

Характеристика на местообитанието

Средиземноморски и субсредиземноморски склерофилни, вечнозелени храсталаци с преобладаване на Juniperus oxycedrus. Представляват краен етап от деградацията на ксеротермните дъбови гори в Южна България. Развиват се върху силно ерозирани канелени горски почви, по-рядко на рендзини. В съобществата на Juniperus oxycedrus се срещат отделни дървета или групи от Quercus pubescens, Q. virgiliana, Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Pistacia terebinthus, Pyrus amygdaliformis и др., представляващи остатъци от широколистни гори. Характерно е формирането на храстово-тревни комплекси с доминиране на Сhrysоpogon gryllus, Dichantium ischaemum, Poa bulbosa, Poa concinna, Thymus atticus, Rhodax canus, Astragalus onobrychis.

Характерни растителни видове

Juniperus oxycedrus, Paliurus spina-christi, Jasminum fruticans, Asparagus acutifolius, Ligustrum vulgare, Cistus incanus, Phyllirea latifolia, Cotinus coggigria, Colutea arborescens, Cleistogenes serotina subsp. serotina, Lotus aegeus, Medicago rigidula, Salvia viridis, Trifolium purpureum, Trifolium angustifolium, Anemone pavonina, Fritillaria graeca, Anemone blanda, Coronilla emerus ssp. еmeroides.

Разпространение в България

В Струмска долина, долината на р. Места, Източни Родопи, Бесапарски ридове и Краище.

Природни местообитания със сходни характеристики

Образуват комплекси с различни тревни и храстови съобщества – на келяв габър, драка, жасмин и смрадлика (31.8В31, 31.8В73), на пърнар (32.1162), на субмедитерански ароматни степи (62А0), на андропогнидни степи (6210), на съобщества на терофити и/или сукуленти (6110, 6220) и др.

Съответствие с българските системи за класификация

По Бондев (199) – 122, 123.

Библиографска справка

Ганчев (1958), Бондев (1991).

Източник

Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.