БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Еспарзетово сграбиче

Astragalus onobrychis

Снимки на Еспарзетово сграбиче (Astragalus onobrychis)

Astragalus onobrychis Astragalus onobrychis Astragalus onobrychis Astragalus onobrychis Astragalus onobrychis Astragalus onobrychis Astragalus onobrychis Astragalus onobrychis

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Еспарзетово сграбиче.


Латинско име

Astragalus onobrychis L. - чете се "астрагалус онобрихис".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Еспарзетовото сграбиче е многогодишно тревисто растение. Корените са мощни, многоглави. Стъблата са полегнали или приповдигащи се, 30-60 cm дълги, в основата вдървенели, нагоре тревисти и силно разклонени, прилегнало влакнести. Прилистниците са дълги 1,5–12 mm, отначало сраснали помежду си и обхващат стъблото, по-късно се разкъсват, яйцевидни или яйцевидно ланцетни, остри. Листата 3-12 cm дълги, с къси дръжки или приседнали, нечифтоперести. Листчетата 8-16 двойки, 4-15 mm дълги, елиптично ланцетни, остри или тъпи, зелени от двете страни, прилегнало влакнести. Съцветията са тип грозд, дълги 1,5–5 cm, по-дълги от присъцветните листа, гъсти, яйцевидни, разперено влакнести, по-късно при узряването на плодовете удължени. Прицветниците са 2-4 mm дълги, наполовина по-къси от цветните чашки, ланцетни, ципести, по ръбовете дълго ресничести. Цветовете са повече от 10, едри, 17-22 mm дълги, с къса дръжка. Чашката е 6-8 mm дълга, тръбесто-звънестта, с прилегнали бели или черни власинки, с линейни до линейно-ланцетни зъбци. Венчето синьо, тъмновиолетово, лилаво или жълтеникаво, влакнесто. Бобът е 7-15 mm дълъг, яйцевидно ланцентен до продълговато яйцевиден, тристенен, слабо сплеснат, на гърба широко и дълбоко набразден, на върха с дълга извита човка, двугнезден, късо бяло влакнест. Смената около 1-1,5 mm дълги, закръглено бъбрековидни, маслиненозелени. Цъфти май-юли, плодоноси юли-октомври[1].


Местообитание

По сухи тревисти и песъчливи места и на сухите ливади[2].


Разпространение в България

Среща се в цялата страна; от 0 до 1000 m н. в.[3].


Общо разпространение

Централна, Източна и Южна Европа, Западен Сибир, Кавказ, Централна Азия[4].



Източници на информация

[1] Вълев, С. 1976. В: Флора на Народна Република България, том VI, София.

[2] Вълев, С. 1976, пос. съч.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[4] Вълев, С. 1976, пос. съч.


Astragalus onobrychis in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2010 - 2017 BGflora.net

ban