Храстовидна зайчина.
Coronilla emerus L. - чете се "коронила емерус".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Храстовидната зайчина е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 5210 "Храсталаци с Juniperus spp.", 91M0 "Балкано-Панонски церово-горунови гори", 91AA "*Източни гори от космат дъб" , 9260 "Гори от Castanea sativa" и 9560 "*Ендемични гори от Juniperus spp."1.
Храстовидна зайчина е храст, висок от 0.8 до 2.0 m. Цветовете са светложълти. Съцветието е главицовиден грозд. Цъфти през месеците май - юли2. Единстеният храст от рода в България. Да се внимава да не се сгреши с Плюскача (Colutea arborescens). Различават се най-лесно по плодовете - при плюскача са мехуресто подути, с ципести полупрозрачни стени, докато при храстовидната зайчина не са мехуресто подути и са членести, което може да се установи и при току що образували се, още зелени, бобове.
Сухи, тревисти, гористи и варовити места3.
Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Стара Планина (източна и западна ?), Знеполски район, Тракийска низина, Долината на Места, Пирин, Беласица, Родопи (източни), Славянка и Долината на Струма; от 0 до 900 метра надморска височина4.
Карта, показваща разпространението на Храстовидната зайчина по флористични райони5:
Южна и централна Европа (на север локално до Южна Норвегия, на изток до Крим), Средиземноморие (Северно), Югозападна Азия, Западен Кавказ6.
Храстовидна зайчина е с високи украсни качества.
В България расте подвидът Coronilla emerus L. ssp. emeroides (Boiss. & Spruner) Hayek7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.
2 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
3 Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
4 Делипавлов & кол., 2003, Пос. източник.
5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
6 Кожухаров, Ст. 1976. В: Флора на Народна Република България, том VI, Издателство на БАН, София.
7 Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.