Келяв габър, Източен габър.
Carpinus orientalis Mill. - чете се "ка́рпинус ориента́лис"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но е ключов вид за редица природни местообитания - предмет на опазване на защитени зони от мрежата "НАТУРА 2000".
Келявият габър е ниско дърво или храст, по-често има храстов изглед. Обикновено е висок от 1 до 5 метра, рядко достига височина до 18 m и диаметър на ствола до 30 cm. Кората е тъмносива и гладка. Стъблото е криво, с изпъкнали ребра и вдлъбнатини. Младите клонки са покрити с власинки.
Листата са прости, елипсовидни, дълги от 2 до 6 cm, широки до 3 cm (по-дребни от листата на Обикновения габър). По края си са остро и двойно назъбени.
Мъжките цветове са събрани в гъсти, дълги 2-3 cm реси - значително по-къси от тези на Обикновения габър. Женските цветове се появяват по върховете на клонките. Плодът е орехче с дължина около 4 mm, със слабо изпъкнали ребра и кафяв цвят. Орехчето е разположено в основата на крилатка (плодна люспа), която наподобява асиметричен вегетативен лист. Цъфти март-април2, 3.
Келявият габър се различава от Обикновения габър (Carpinus betulus) по формата на крилатката - при Обикновения е триделна, докато при Келявия е цяла и напомня вегетативен лист. Друг важен белег е дължината на листата - при Обикновения тя е от 5-10 cm, докато при Келявия е от 2 до 6 cm.
Келявият габър е бавнорастящ вид. Семената му имат дълбок семенен покой. При отсичане на стъблото дава голямо количество пънови издънки. Достига възраст до 120 години. Един от нашите най-сухоустойчивите и невзискателни към почвените условия дървесни видове. Светлолюбив е и понася както почвена, така и въздушна суша. Образува самостоятелни съобщества или смесени с други сухолюбиви видове4.
По сухи, каменливи и скалисти склонове5.
Разпространен е в цялата страна от морското равнище докъм 1100 метра надморска височина6.
Средна и Южна Европа, Мала Азия, Кавказ и Северен Иран7.
Карта на общото разпространението на Келявия габър (в зелено)8:
Дървесината на Келявия габър е без ядро, много твърда и тежка, но поради малките размери и наличието на кривини в повечето случаи се ползва само за горене. Листата се използват за фураж. Най-високо се ценят защитните функции на вида9.
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
3 Sikkema, R., Caudullo, G., 2016. Carpinus orientalis in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01bf18+.
4 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
5 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
6 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
7 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
8 Sikkema, R., Caudullo, G., 2016. Carpinus orientalis in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01bf18+.
9 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.