БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Обикновен габър.
За всички известни народни имена на дървото - вижте най-долу на страницата.
Carpinus betulus L. - чете се "ка́рпинус бе́тулус"1.
Значение на името: родовото име "Carpinus" е името на дървото в латинския език, говорен от жителите на Римската империя. "L." е съкратеното име на учения, описал растението за пръв път за науката. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на латинското име на даден вид, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Габърът е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 9130 "Букови гори от типа Asperulo-Fagetum", 9150 "Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)", 9170 "Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum", 9180 "*Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове" и 91W0 "Мизийски букови гори"2.
Обикновеният габър е листопадно дърво достигащо до 28 m височина. Короната е гъста, не много широка. Кората е гладка, сивопепелява. Листата са дълги 5-10 cm, широки 2-7 cm, по ръба остро двойно напилени. Не опадват през зимата, а чак пролетта, когато се разлистват новите листа. Есенната им окраска е жълтозелена до златисто-жълта. Крилатката (плодната люспа) обхващаща орехчето е триделна (при другия вид от рода - Келявия габър (Carpinus orientalis) е цяла). Орехчето е със 7-11 ребра, 5-10 mm дълго. Цъфти март-април3.
Образува чисти гори или расте в състава на смесени гори заедно с Обикновения бук, Източния бук и различни видове дъб, като най-често заема втория етаж. Невзискателен е към почвените условия. Топлолюбив е и страда от късни пролетни студове4.
Установен е в цялата страна до 1500 метра надморска височина5.
Европа и Югозападна Азия.
Карта на общото разпространение на Обикновения габър6:
Обикновеният габър има горскостопанско значение, използва се като лечебно и дъбилно растение7.
Обикновеният габър има розово-бяла или кремаво-сива, твърда и жилава дървесина, без ядро, много тежка (830 kg/m3)8. Тудна е за обработка, тъй като е много твърда и често дървесните ѝ влакна са усукани. В миналото, когато металите са били по-скъпи и недостъпни, от дървесината му са изработвани вещи, които са изисквали голяма здравина и устойчивост, като дръжки на инструменти, воденичарски колела, земеделски инструменти, дървени нитове и пр. В наше време се използва за паркет, за изработване на билярдни щеки, палки за барабани и механизми за пиано. Дървесината е много калорична и изгаря бавно, което я прави отлична като гориво за печки на твърдо гориво и за производство на дървени въглища9.
Листата на обикновения габър имат кръвоспиращо действие. Използват се като външен компрес за спиране на кръвотечение и лекуване на рани. Листата се събират през август, след което се сушат10.
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: бял габър (Трънско, Софийско); габер; габър; грабина; граб; обнкновен габър; черен габър (Стара Загора); черн габър (с. Мъглиш, Казанлъшко)11.
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.
3 Източници на информацията за описанието:
4 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
6 Sikkema, R., Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Carpinus betulus in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01d8cf+.
7 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
8 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
9 Sikkema, R., Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Пос. източник.
10 Carpinus betulus, Hornbeam - PFAF Plant Database.
11 Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.