БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Обикновен габър

Carpinus betulus

Снимки на Обикновен габър (Carpinus betulus)

Carpinus betulus Carpinus betulus Carpinus betulus Carpinus betulus Carpinus betulus Carpinus betulus Carpinus betulus Carpinus betulus Carpinus betulus

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Обикновен габър.

За всички известни народни имена на дървото - вижте най-долу на страницата.


Латинско име

Carpinus betulus L. - чете се "ка́рпинус бе́тулус"1.

Значение на името: родовото име "Carpinus" е името на дървото в латинския език, говорен от жителите на Римската империя. "L." е съкратеното име на учения, описал растението за пръв път за науката. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на латинското име на даден вид, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Габърът е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 9130 "Букови гори от типа Asperulo-Fagetum", 9150 "Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)", 9170 "Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum", 9180 "*Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове" и 91W0 "Мизийски букови гори"2.


Описание и разпознаване

Обикновеният габър е листопадно дърво достигащо до 28 m височина. Короната е гъста, не много широка. Кората е гладка, сивопепелява. Листата са дълги 5-10 cm, широки 2-7 cm, по ръба остро двойно напилени. Не опадват през зимата, а чак пролетта, когато се разлистват новите листа. Есенната им окраска е жълтозелена до златисто-жълта. Крилатката (плодната люспа) обхващаща орехчето е триделна (при другия вид от рода - Келявия габър (Carpinus orientalis) е цяла). Орехчето е със 7-11 ребра, 5-10 mm дълго. Цъфти март-април3.


Местообитание

Образува чисти гори или расте в състава на смесени гори заедно с Обикновения бук, Източния бук и различни видове дъб, като най-често заема втория етаж. Невзискателен е към почвените условия. Топлолюбив е и страда от късни пролетни студове4.


Разпространение в България

Установен е в цялата страна до 1500 метра надморска височина5.


Общо разпространение

Европа и Югозападна Азия.

Карта на общото разпространение на Обикновения габър6:

Carpinus betulus


Значение

Обикновеният габър има горскостопанско значение, използва се като лечебно и дъбилно растение7.


Дървесина

Обикновеният габър има розово-бяла или кремаво-сива, твърда и жилава дървесина, без ядро, много тежка (830 kg/m3)8. Тудна е за обработка, тъй като е много твърда и често дървесните ѝ влакна са усукани. В миналото, когато металите са били по-скъпи и недостъпни, от дървесината му са изработвани вещи, които са изисквали голяма здравина и устойчивост, като дръжки на инструменти, воденичарски колела, земеделски инструменти, дървени нитове и пр. В наше време се използва за паркет, за изработване на билярдни щеки, палки за барабани и механизми за пиано. Дървесината е много калорична и изгаря бавно, което я прави отлична като гориво за печки на твърдо гориво и за производство на дървени въглища9.


Лечебни свойства

Листата на обикновения габър имат кръвоспиращо действие. Използват се като външен компрес за спиране на кръвотечение и лекуване на рани. Листата се събират през август, след което се сушат10.



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: бял габър (Трънско, Софийско); габер; габър; грабина; граб; обнкновен габър; черен габър (Стара Загора); черн габър (с. Мъглиш, Казанлъшко)11.


Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Високопланинските растения в България


Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.

3 Източници на информацията за описанието:

4 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

6 Sikkema, R., Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Carpinus betulus in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01d8cf+.

7 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

8 Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

9 Sikkema, R., Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Пос. източник.

10 Carpinus betulus, Hornbeam - PFAF Plant Database.

11 Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.



Carpinus betulus in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2008 - 2022 BGflora.net