БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Обикновен габър.
За всички известни народни имена на дървото - вижте най-долу на страницата.
Carpinus betulus L. - чете се "карпинус бетулус".
Значение на името: родовото име "Carpinus" е името на дървото в латинския език, говорен от жителите на Римската империя. "L." е съкратеното име на учения, описал растението за пръв път за науката. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на латинското име на даден вид, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Габърът е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 9130 "Букови гори от типа Asperulo-Fagetum", 9150 "Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)", 9170 "Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum", 9180 "*Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове" И 91W0 "Мизийски букови гори"[1].
Обикновеният габър е листопадно дърво достигащо до 28 m височина. Короната е гъста, не много широка. Кората е гладка, сивопепелява. Листата са дълги 5-10 cm, широки 2-7 cm, по ръба остро двойно напилени. Не опадват през зимата, а чак пролетта, когато се разлистват новите листа. Есенната им окраска е жълтозелена до златисто-жълта. Крилатката (плодната люспа) обхващаща орехчето е триделна (при другия вид от рода - Келявия габър (Carpinus orientalis) е цяла). Орехчето е със 7-11 ребра, 5-10 mm дълго. Цъфти март-април [2].
Влажни широколистни гори.
Установен е в цялата страна до 1300 метра надморска височина[3].
Европа и Югозападна Азия.
Карта на общото разпространение на Обикновения габър[4]:
Обикновеният габър има бяла, твърда и жилава дървесина, но трудна за обработка, тъй като много често дървесните ѝ влакна са усукани. В миналото, когато металите са били по-скъпи и недостъпни, от дървесината му са изработвани вещи, които са изисквали голяма здравина и устойчивост, като дръжки на инструменти, воденичарски колела, земеделски инструменти, дървени нитове и пр. В наше време се използва за паркет, за изработване на билярдни щеки, палки за барабани и механизми за пиано. Дървесината е много калорична и изгаря бавно, което я прави отлична като гориво за печки на твърдо гориво и за производство на дървени въглища[5].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: бял габър (Трънско, Софийско); габер; габър; грабина; граб; обнкновен габър; черен габър (Стара Загора); черн габър (с. Мъглиш, Казанлъшко)[6].
[1] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.
[2] Източници на информацията за описанието:
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Sikkema, R., Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Carpinus betulus in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01d8cf+.
[5] Sikkema, R., Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Carpinus betulus in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01d8cf+.
[6] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.