9180 *Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове

Характеристика на местообитанието

Смесени вторични гори от Acer pseudoplatanus, Fraxinus excelsior, Fagus sylvatica, Ulmus glabra, Tilia cordata от съюз Tilio-Acerion. Развиват се в пониженията с отложени почви на сипеи и стръмни скални склонове - най-често варовикови и по-рядко силикатни. В тревния етаж участват видове, характерни за буковите гори.

Подтипове:

Хигрофилни и сциофилни гори, доминирани главно от Acer pseudoplatanus и отнасящи се към подсъюз Lunario-Acerenion.

Ксеротермофилни гори, типични за сухи и по-топли сипеи, доминирани главно от липи (Tilia cordata, Т. platyphyllos) и отнасящи се към подсъюз Tilio-Acerenion.

Характерни растителни видове

Lunario-Acerenion: Acer pseudoplatanus, Acer hyrcanum, Fraxinus excelsior, Lunaria rediviva, Ulmus glabra, Allium ursinum, Mercurialis perennis, Actaea spicata.

Tilio-Acerenion: Tilia cordata, Tilia platyphyllos, Carpinus betulus, Corylus avellana, Quercus spp., Anemone nemorosa, Corydalis spp., Primula veris.

Разпространение в България

В Стара планина, Западните Родопи, Рила и вероятно и на други места в планините.

Природни местообитания със сходни характеристики

9110, 9130, 9150, 9170, 91G0, 91M0.

Промени в почвените условия или във влажността водят до преход към букови гори (9150, 9110) или към термофилни дъбови гори (91МО).

Съответствие с българските системи за класификация

По Бондев (1991) – 51 и 63.

Библиографска справка

Бондев (1991).

Източник

Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.