БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Планински бряст.
Ulmus glabra Huds. - чете се "у́лмус гла́бра"[1].
Видовото име glabra на латински означава "гладък", "безкосмест"[2].
Huds. е съкратено име на учения описал растението за пръв път за науката. В случая това е британският ботаник William Hudson (1730 – 1793). При произнасянето на латинското име на даден вид, името на учения, който го е описал, обикновено не се произнася.
Среща се и под името Ulmus montana With.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Планинският бряст е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 9180 "*Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове" и 91W0 "Мизийски букови гори"[3]
Планинският бряст е листопадно дърво, достигащо височина 40 m. Кората е тъмносива u надлъжно напукана. Младите клонки гъсто овласени u дебели; пъпките едри (7-9 mm), тъмнокафяви u овласени с ръждиви власинки. Листата са до 16 cm дълги, със слабо асиметрична основа, отгоре имат твърди четинки u са грапави при пипане. Върху буйнорастящите клонки са триделни. Цветовете се появяват преди разлистването. Плодът е кpилaтo орехче, с леко врязана на върха кpилaткa. Орехчето е разположено в средата на крилатката. Цъфти март-май.[4]
Край реки и потоци в долния и средния пояс.[5]
Установен е в почти цялата страна, с изключение на планините Славянка и Пирин; от 500 до 1500 метра надморска височина[6].
Карта на общото разпространение на Планинския бряст[7]:
Планинският бряст е горскостопанско, лечебно, дъбилно и медоносно растение[8].
[1] Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
[2] Dictionary of Botanical Epithets.
[3] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.
[4] Цавков Е. & Д. Димова. 2001. Дърветата и храстите на природен парк Витоша, Дирекция на природен парк Витоша, София.
[5] Цавков Е. & Д. Димова. 2001. пос. съч.
[6] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[7] Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Ulmus - elms in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01bd40+.
[8] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.