Явор.
Acer pseudoplatanus L. - чете се "ацер псевдоплатанус".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Яворът е листопадно дърво с право стъбло и широка корона, високо до 35 метра, със силно развита коренова система. Младите клонки голи, с гладка кора, старите голи с тъмнокафява, плитко напукана кора. Листата по-дълги от 10 cm (повечето от тях), прости, дланевидно изрязани до средата си. Листните дялове тъпо назъбени. Листните дръжки НЕ отделят млечен сок при пречупване (за разлика от Клена). Съцветията са гроздовидни, увиснали. Крилцата на плодът са разположени под остър ъгъл, 3-5 cm дълги. Цъфти април-май.
Източници на информация: Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив; Паламарев, Е. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VIІ, София.
Широколистни мезофилни и смесени гори [Делипавлов & кол., 2003].
Установен е в следните флористични райони: Североизточна България, Предбалкан, Стара Планина, Странджа, Витошки район, Рила, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Средна гора, Родопи, Тунджанска хълмиста равнина и Знеполски район; между 200 и 1400 метра надморска височина [Делипавлов & кол., 2003].
Като декоративно растение се засажда навсякъде в страната.
Естественото разпространение включва Европа (без крайните южни и северни части) и Кавказ [Палмарев, Е. 1979. Флора на НРБългария, том VІІ].
Яворът е декоративно, горскостопанско и медоносно растение [Делипавлов & кол., 2003]. Има ценна дървесина за мебелната промишленост и за музикални инструменти [Палмарев, 1979]