Бяла съсънка

Anemone nemorosa

Снимки на Бяла съсънка (Anemone nemorosa )

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Бяла съсънка, Съсънка.

Латинско име

Anemone nemorosa L. - чете се "анемоне немороза.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Бялата съсънка е многогодишно тревисто растение. Коренището дълго, цилиндрично, хоризонтално, жълто или кафяво, гладко. Цветоносните стъбла 6-30 cm високи, изправени, голи или разсеяно влакнести. Приосновните листа обикновено единични, на дълги дръжки, цели или 2-3 делни, длановидни; дяловете на къси дръжки или приседнали, тясно или широко яйцевидно елиптични, в основата клиновидни, дълбоко 2-3 делни или разсечени, делчетата назъбени, тревисти, зелени, възголи или прилегнало влакнести, особено по жилките и ръба, по-рядко равномерно влакнести. Стъбловите листа са 3, на дръжки, подобни на приосновните, но по-дребни и дяловете почти приседнали или приседнали (без дръжки), повече или по-малко отдалечени от цветовете. Цветовете 2,5-4 cm в диаметър, единични, бели, розови отвън, по-рядко розови до пурпурни или сини. Околоцветните листчета най-често 6 на брой, по рядко 5,7,8 до 12, 10-15 mm дълги и 8-10 mm широки, венчевидни, удължено яйцевидни, на върха закръглени, постепенно изтънени в къс или дълъг нокът, от двете страни голи. Тичинките многобройни, значително по-къси от околоцветника; прашниците жълти. Плодниците многобройни, късо гъсто влакнести, стълбчето късо, кукесто подвито. Сборните плодове увиснали. Орехчетата 4-4,5 mm дълги, яйцевидни, гъсто късо влакнести. Цъфти март-май^[1].

Местообитание

Сенчести гори и храсталаци и влажни тревисти места. Най-често в съобщества на обикновен габър, обикновен бук и смърч в планините^[2].

Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Предбалкан, Тунджанска хълмиста равнина (Сакар), Витошки район, Знеполски район, Западни гранични планини, Пирин, Рила, Средна гора, Родопи (средна и западна) и Стара Планина (средна и западна)^[3].

Общо разпространение

Европа (без крайните южни части), Югозападна Азия и Северна Америка^[4].

Значение

Бялата съсънка е отровно^[5] и украсно (декоративно) растение с красивите си едри бели цветове, цъфтящи рано напролет в горите.

Други народни имена

За същия вид са известни и следните имена от различни краища на България: Бабка, Бапка, Бели кокошки, Белоцветна съсънка, Горско кокиче, Зимна роза, Моминска сълза, Соса, Съсънка^[6].