БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Планински ясен.
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Бял осен; Бял ясен; Женски ясен (Лозен, Панчарево - Софийско); Обикновен ясен; Черен осен (Тетевенско)[1].
Fraxinus excelsior L. - чете се "фраксинус екселсиор".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[2], но е ключов за природно местообтиание 91E0 "Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)", което е приоритетно за опазване в европейската мрежа "НАТУРА 2000".
Листопадно дърво високо до 40 m. Кората сива. Младите клонки са светлосиви със зеленикав оттенък. Пъпките черни. Листата нечифтоперести, едри, до 40 cm дълги, съставени от 9-13 приседнали листчета, 4-12 cm дълги и 1,5-5 cm широки, с продълговато овална, продълговато ланцетна и ланцетна форма, остро назъбени, към върха заострени, към основата целокрайни, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени. Цветовете събрани по много в метличести съцветия, които се развиват преди разлистването от страничните пъпки в пазвите на миналогодишните листа. Цветовете двуполови, мъжки или женски. Двуполовите цветове съставени от плодник с горен, яйцевиден, отгоре сплеснат яйчник, с удължено стълбче, с раздвоено близълце и 2 тичинки; в женските цветове тичинките недоразвити или съвсем липсващи; мъжките цветове само от 2 тичинки, събрани в къси снопчета. Прашниците и близалцето тъмновиолетови. Крилатките продълговато елипсовидни или ланцетни, 3,5-4,5 cm дълги, 0,7-1 cm широки, в основата разширени, с остър или закръглен връх, със или без изрез и със засъхнало стълбче. Орехчето равно или почти равно на половината дължина на крилатката, плоско, набраздено. Цъфти април-май, плодоноси август-октомври[3].
От близкия вид - Полският ясен (Fraxinus oxycarpa), Планинският ясен се отличава по черните пъпки (при Полският ясен са кафяви) и листчетата му, които са гъсто назъбени с насочени навътре зъбци (при Послския ясен са напилени с насочени навън зъбци)[4].
В широколистни гори, главно в предпланините и планините[5].
Планинският ясен е бързорастящ вид. Кореновата система е с добре развит централен коре, който по-късно се допълва от силно удължени, но слабо разклонени странични разклонения, проникващи дълбоко в почвата. Освен чрез семена Планинският ясен се размножава и чрез издънки. Дърветата израснали от семена достигат възраст до 300 години. В млада възраст е сенкоиздържлив, но по-късно става светлоюбив. Топлолюбив е и често страда от късните пролетни студове. Добре се развива при висока атмосферна влажност, но понася известно засушаване. Взискателен е към почвените условия - най-добре се развива на дълбоки, богати, свежи и влажни почви. Понася наличието на варовик в почвата и е устойчив на атмосферни замърсявания[6].
Планинският ясен е установен в следните флористични райони: Стара Планина, Родопи, Дунавска равнина, Североизточна България, Предбалкан, Тунджанска хълмиста равнина, Западни гранични планини, Беласица, Знеполски район и Долината на Струма; от 0 докъм 1500 метра надморска височина [7].
Почти цяла Европа, Кавказ и Мала Азия[8].
Карта на общото разпространението на Планинския ясен (в зелено)[9]:
Планинският ясен е горскостопанско, декоративно, хранително, багрилно, лечебно, фуражно, медоносно и дъбилно дървесно растение[10].
Дървесината на Планинския ясен е ядрова, с червеникаво-кафяво ядро и светлокремава или светлорозова беловина. Тя е тежка - 790 kg/m3, еластична и здрава. По физико-механични свойства превъзхожда почти всички дървесни видове, които се срещат у нас. Намира приложение в корабостроенето, самолетостроенето, вагоностроенето, мебелното производство и др. Кората съдържа танини и се използва в химическата промишленост, при обработка на кожи и в медицината. Листата съдържат белъци, мазнини, витамин С и други ценни вещества[11].
Поради гъвкавостта си и устойчивостта си се използва за бастуни и дръжки на инструменти. Подходящ е също и като дърво за огрев, като гори добре дори и когато е прясно отсечено[12]. Използва се като украсно растение в парковете и улиците[13].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.
[2] Закон за биологичното разнообразие.
[3] Китанов, Б. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VІІІ, София.
[4] К. Методиев 2011.
[5] Китанов, Б. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VІІІ, София.
[6] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
[7] Китанов, Б. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VІІІ, София.
[8] Китанов, Б. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VІІІ, София.
[9] Beck, P., Caudullo, G., Tinner, W., de Rigo, D., 2016. Fraxinus excelsior in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e0181c0+.
[10] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[11] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
[13] К. Методиев.