БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae).

Характеристика на местообитанието

Крайречни гори в низините и планините. Развиват се на богати алувиални почви, периодично наводнявани от сезонното прииждане на реката.

Подтипове

А) Монодоминантни гори на Alnus glutinosa с единично участие на Fraxinus oxycarpa (съюз Alno-Padion) в долните течения на реките от Черноморско-Средиземноморския басейн. Почвите са богати, много влажни до преовлажнени, дълбоки, с признаци на оглеяване и намалена проветривост. Понякога съобществата на черната елша са с прекъснато, ивичесто разположение покрай реките, поради което имат характер на "галерии".

Б) Крайречни съобщества на Alnus glutinosa и/или Alnus incana в горните и средните течения на реките (Alnion incanae). Почвите са влажни до преовлажнени, спорадично заливани, отцедливи и проветриви. В ниския планински пояс основен едификатор е Alnus glutinosa, а в средния планински елово-буков пояс основен едификатор е Alnus incana.

В) Крайречни, заливни гори или галерии, доминирани основно от Salix alba, Populus alba и Populus nigra и по-малко от Salix fragilis, които принадлежат към съюза Salicion albae. Почвите са преовлажнени блатни и алувиални. По брега на Дунав, в непосредствена близост до водата тези, гори преминават в храсталаци на Salix purpurea и Salix triandra. На много места, особено по р. Дунав, първичната им структура е силно променена от масовото участие в храстовия етаж на инвазивния американски вид Amorpha fruticosa.


Характерни растителни видове

А) Alnus glutinosa, Fraxinus oxycarpa, Cornus sanguinea, Sambucus nigra, Rubus hirtus, Frangula alnus, Hedera helix, Periploca graeca, Carex remota, C. sylvatica, Symphytum officinale, Parietaria officinalis, Sparganium ramosum, Iris pseudacorus, Equisetum telmateia, Leucojum aestivum.

Б) Alnus incana, Alnus glutinosa, Fraxinus excelsior, Salix fragilis, Salix alba, Carex remota, C. sylvatica, Equisetum spp., Filipendula ulmaria, Angelica sylvestris, Geranium sylvaticum, Geum rivale, Lycopus europaeus, Rumex sanguineus, Stellaria nemorum, Oxalis acetosella, Impatiens noli-tangere, Nasturtium officinale, Cirsium appendiculatum, Telekia speciosa.

В) Salix alba, Salix fragilis, S. triandra, Salix purpurea, Populus nigra, Populus alba, Ulmus laevis, Ulmus minor, Quercus robur, Morus alba, Аmorpha fruticosa, Clematis vitalba, Humulus lupulus, Vitis sylvestris, Calystegia sepium, Solanum dulcamara, Rubus caesius var. aquaticus, Erygeron annuus, Lycopus europaeus, Lythrum salicaria, Althaea officinalis, Euphorbia lucida, Stachys palustris, Symphytum officinale, Glycyrhiza echinata, Cirsium arvense, Iris pseudacorus, Phragmites australis, Typha latifolia, Leucojum aestivum.


Разпространение в България

А) Ограничено по долното течение на реките Батова, Камчия, Ропотамо, Тунджа и други вътрешни реки.

Б) Фрагментарно около реките в ниския планински пояс (300-1000 м) и в средния планински елово-буков пояс (1000-1500 м).

В) Основно в поречието на Дунав и долното течение на неговите притоци.


Природни местообитания със сходни характеристики

Повечето от тези гори са в контакт с влажните ливади или гори от тесните долини (6510, 9180, 91G0). Може да се наблюдава сукцесия от и към 9170 и 9130.


Съответствие с българските системи за класификация

По Бондев (1991) – 24, 142, 143.


Библиографска справка

Пенев и др. (1969); Кочев (1976); Пенев (1981); Бондев (1991); Димитров и др. (2005).


Източник

Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.



Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!



© 2017 - 2021 BGflora.net