Полски ясен.
Fraxinus oxycarpa M. Bieb. ex. Willd. - чете се "фраксинус оксикарпа".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Полският ясен е дърво до 43 m високо със зеленикави, светлосиви или жълтеникави, голи или влакнести клонки. Листата се появяват след цъфтежа, до 30 cm дълги, нечифтоперести, съставени от 5-7 (11) листчета, 4-8 cm дълги и 1,5-2,5 cm широки, тясно елипсовидни или ланцетни, към върха постепенно заострени, понякога със сърповидно извит връх, със закръглена, по-рядко клиновидна, целокрайна, често слабо несиметрична основа, голи или влакнести, неравно напилени, с разперени зъбци, приседнали или с къси дръжчици. Цветовете двуполови, без чашка и венче. Съцветията излизат от пазвите на миналогодишните листа, най-често под форма на една едра метлица, често и с няколко къси гроздовидни съцветия. Тичинките с къси дръжки или с приседнали прашници, близалцето продълговато, много по-дълго от тичинките. Крилатките до 4,5 cm дълги и до 1 cm широки, голи, продълговато елипсовидни, ланцетни или тясно обратно яйцевидни, на върха заострени, по-рядко закръглени или вдлъбнати. Орехчето плоско, набраздено, обхванато от крилото почти до основата си, по-дълго от половината крилатка. Цъфти април-май[1].
Расте по влажни и заблатени места край реките и блатата, изключително в низините и предпланините. Доминиращ вид в лонгозните гори[2].
Установен е в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Дунавска равнина, Стара Планина (източна), Родопи (източни), Тракийска низина и Тунджанска хълмиста равнина; от 0 до 800 метра надморска височина[3]
Южна и Югоизточна Европа[4].
Лечебно, декоративно и горскостопанско растение.
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Китанов, Б. 1982. В: Флора на Република България, том VIII, София.
[2] Китанов, 1982. Пос. източник.
[3] Китанов, 1982. Пос. източник.
[4] Китанов, 1982. Пос. източник.