Дребнолистна липа.
Tilia cordata Mill. - чете се "тилия кордата".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Дребнолистната липа е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 9150 "Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)"; 9170 "Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum"; 9180 "*Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове"; 91G0 "*Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus"; 91W0 "Мизийски букови гори"[1].
Дребнолистната липа е листопадно дърво високо до 30 m. Кореновата система развита в дълбочина, главният корен многократно разклонен, даващ множество издънки. Младата кора тънка, кафеникава, старата до 2 cm дебела, сивокафява, плоско гребенесто надлъжно напукана. Клоните слабо приповдигащи се, почти хоризонтални, короната закръглена. Младите клонки тъмнозеленикави, рядко кафеникави, с лещанки и опадващи прости власинки. Пъпките 5-6 mm дълги, заострено до заоблено яйцевидни, кафеникави, голи, с 2 люспи. Листните дръжки 0,5-5,5 cm дълги, изцяло или близо до петурата влакнести или голи. Листата 4-10 cm дълги, 4-9 cm широки, закръглено сърцевидни, със слабо асиметрична основа, към върха изведнъж или постепенно стеснени, неправилно назъбени или до неправилно напилени, без кукести осилчета на върха на зъбчетата, отгоре тъмнозелени, по жилките с единични прости власинки или голи, отдолу синкавозелени, в ъглите на главните жилки с групи от ръждивочеревни по-дълги власинки (характерен белег за вида). Присъцветният лист 1-10 cm дълъг, 0,7-1,5 cm широк, ланцентен до елептично ланцентен, на върха затъпен, сраснал до 1/3 с оста на съцветието, по вътрешната страна на главната жилка с редки прости власинки или гол. Цветовете 3-16, цветните дръжки голи; чашелистчетата 2,5-4,5 mm дълги, обратно сърцевидни, към върха заострени; венчелистчетата 6-8,5 mm дълги, голи жълтеникави; тичинките равни по дължина на венчето. Орехчето закръглено, 4,5-5,5 mm дълго, към върха слабо заострено, със слабо забележими ребра, гъсто покрито с прости власинки. Цъфти юли[2].
По сенчести и влажни места, из смесените широколистни гори, в предпланините и планините[3].
Видът е установен в цялата страна в предпланините и планините, докъм 1500 метра надморска височина[4].
Европа (без крайните северни и южни части), Кавказ[5].
Дребнолистната липа е горскостопанско, декоративно, лечебно, медоносно и багрилно растение[6].
[1] Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.
[2] Източници на информацията за описанието:
[3] Йорданов & Пеев, 1979 - пос. изт.
[4] Йорданов & Пеев, 1979 - пос. изт.
[5] Йорданов & Пеев, 1979 - пос. изт.
[6] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.