Леска, Обикновена леска

Corylus avellana

Снимки на Обикновена леска (Corylus avellana)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Леска, Обикновена леска, Лешник.

Латинско име

Corylus avellana L. - чете се "корилус авелана".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Обикновената леска е храст, който достига височина 2-5 m (по-рядко е малко дръвче до 10 m високо). Короната е с яйцевидна или кълбовидна форма. Кората е гладка, светла, червеникава или пепелявосива, лъскава и покрита с многобройни кафяви лещанки. Едногдишните клонки жълтеникавосиви, с жлезисти власинки или четинки. Пъпките закръглени или яйцевидни, до 3 mm дълги, отстрани слабо сплеснати, със закръглени, червеникави по края ресничести люспи. Листата закръглено обратно яйцевидни, закръглени, закръглено яйцевидни до овални, до 13 cm дълги и 6-10 cm широки, към върха изведнъж стеснени и заострени, в основата си малко или много сърцевидни, по ръба си неправилно и остро двойно напилени, в горната си част обикновено с 5-6 едри зъбци, също двойно напилени, с 8-12 двойки странични жилки; отгоре тъмнозелени, матови, с редки власинки или голи, отдолу по-светлозелени, обикновено по-жилките влакнести. Листните дръжки 0,5 -1,5 cm дълги, четинесто жлезисти и влакнести. Прилистниците продълговато яйцевидни, тъпи, влакнести, рано опадващи. Мъжките реси са събрани по 2-4 в групи, през време на цъфтежа до 8 cm дълги и 5-6 mm в диаметър, с гъсто влакнести покривни люспи. Плодовете (лешниците) събрани в групи от 1 до 5. Плодната обвивка звънчевидна, отворена, съставена от два неправилно разсечени листа, по-къси, рядко по-дълги от самия плод, жлезисто влакнести или голи. Плодът почти кълбовиден или слабо удължен, 15-18 mm дълъг и 13-15 mm широк, със светло до тъмножълт цвят. Цъфти февруари-април^[1].

Местообитание

Из храсталаците, като подлес в горите, особено по краищата им и из сечищата^[2].

Разпространение в България

Леската е установена в цялата страна от морското равнище докъм 1800 метра надморска височина^[3].

Общо разпространение

Европа, Източно Средиземноморие, Кавказ, Югозападна Азия^[4].

Значение

Плодовете на обикновената леска са богати на тлъсто масло (до 60%) и се използват за непосредствена конусмация, а също и в сладкарството. Медоносно - цени се като ранна паша за пчелите. Стъблата на леската се използват за направа на обръчи, кошници, бастуни и др. Листата могат да се използват за фураж. Култивира се в множество сортове^[5]. Лечебно растение.

Употребяеми части за лечебни цели (билки)

Кора от леска - Cortex Coryli.

Лист от леска - Folium Coryli.

Лечебно действие и приложение

Билките от леската имат действие укрепващо стените на вените и капилярите и се прилагат при възпаление на простатната жлеза. Имат също адстрингетна (затягаща) и противовъзпалителна активност^[6].

Време и начин на бране на билката

Кора от леска - През пролетта (март-април) по време на усилено сокодвижение. Брането се извършва само от отсечени по друг повод храсти и клони. С остър нож се правят пръстеновидни нарези на разстояние около 10-15 cm един от друг, след което се съединяват с един или повече надлъжни нареза. Корите се отделят по-лесно, ако отсечените клони предварително се начукат леко с тъп предмет. Обелването може да стане и със специална белачка. И в двата случая трябва да се внимава да не се обели кората с дървесината, която е нежелан примес^[7].

Лист от леска - през лятото (юли-август), когато листата са добре развити и са запазили зеления си цвят. Събират се с ръка от клоните^[8].

Първична обработка на билките

Кора от леска - Обелените кори се почистват от примеси, лишеи, мъхове, дървесина и загнили части. След това веднага се подлагат на сушене на открито в проветриви помещения или под навеси на тънък 5-7 cm пласт с външната повърхност нагоре. Корите са изсушени, когато при огъване се чупят с пращене^[9].

Лист от леска - Събраната билка се почиства от попаднали примеси на други растения, клонки, кора и променени и повредени от болести растения. Разстилат се на тънък 3-5 cm пласт върху рамки, стелажи или постелки в сухи проветриви помещения или под навеси. В зависимост от степента на изсушаване и метеорологичните условия се обръща 1-2 пъти, като постепенно се сгъстява и увеличава масата. Билката е суха, когато листата при стриване се ронят и средната жилка при огъване се чупи^[10].

Химичен състав на билката

Билките съдържат до 10% кондензирани танини, мономерни катехини, флавоноиди, следи от етерично масло, смолисти киселини, ситостирол, бетулин и др. В листата са установени танини, флавониди, парафини, систостерол^[11].

Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Високопланинските растения в България

Източници на информация

[1] Китанов, Б. 1966. В: Флора на Република България, том ІІІ, София.

[2] Китанов, Б. 1966. Пос. източник.

[3] Китанов, Б. 1966. Пос. източник.

[4] Китанов, Б. 1966. Пос. източник.

[5] Китанов, Б. 1966. Пос. източник.

[6] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[7] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[8] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[9] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[10] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[11] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

Corylus avellana in English