Смрадлика, Тетра.
За този вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Смрадлек; Смрадляк; Тетере (тур., гр. Омуртаг); Тетря; Япракова шумка (Софийско); Япрак (тур., Софийско и Ихтиманско). Името Тетра и производните му са от турски произход[1].
Научното (латинското) име на смрадликата е Cotinus coggygria Scop. - чете се "котинус когигриа". Съкращението Scop. е името на учения описал за пръв път за науката растението и обикновено не се чете. В случаят това е ботаника Giovanni Antonio Scopoli (1723 – 1788) и именно фамилното име Scopoli се съкращава до Scop.
Видът се среща и под името Rhus cotinus L. - чете се "рус котинус".
Смрадликата НЕ е защитен вид. Потенциална заплаха за вида е свръх експлоатацията на находищата му. Препоръчва се еднократното черпене от популацията да НЕ превишава 70% от нея. Повторно черпене от находищата при наличие на по-големи запаси се препоръчва след 2-3 години[2]. При събиране на листата не трябва да се режат и чупят дебелите стари клони, което силно уврежда развитието на растенията и в следващите години се получават по-ниски добиви[3].
Храст или ниско дърво до 4 метра високо с дълбока коренова система. Младите клонки зелени или червеникави, лъскави, голи; старите кафяви. Листата са прости, 3-10 см дълги и 2-7 см широки, яйцевидни или широко елиптични, голи или влакнести, отгоре зелени, отдолу сивозелени. Съцветията са разположени на върха на клонките. Цветовете еднополови или двуполови; чашелистчетата са 5 елиптични или ланцетни; венчелистчетата са 5, продълговати, бледожълти, два пъти по дълги от чашелистчетата; тичинките са 5, по-къси от венчелистчетата, прикрепени към диск; яйчникът горен, едногнезден. Цветните дръжки след прецъфтяване силно удължаващи се, покрити с дълги жълтозелени или червеникави разперени власинки - тези власинки придават декоративният ефект на растението след прецъфтяването му, който може да се види на снимка 2. Цъфти май-юли. Плодът е сух, обратно яйцевиден, 3-5 мм дълъг и 1,5-2 мм широк, след узряване тъмнокафяв. Семената сърцевидни, с надлъжни бразди, сивокафяви[4].
В храсталаци и дъбови гори, по сухи и каменисти почви, често върху варовити терени, в равнините и предпланините докъм 800 метра надморска височина[5].
Среща се в почти цяла България. Общото разпространение на вида включва Южна Европа, Средиземноморието, Кавказ, Югоизточна и Източна Азия[6].
Смрадликата е лечебно, багрилно, дъбилно и декоративно растение. Отровно при вътрешно приложение, т. е. при пиене. Промивките и гаргарата НЕ се смятат за вътрешно приложение! В последно време се използва и в медицинска козметика - екстракт от Смрадлика се влага в кремове срещу подсичане (крем "Бочко") и други продукти[7].
За багрене (оцветяване) на тъкани и др. се използват клонките и листата на смрадликата, които дават червено и оранжево оцветяване[8].
Събират се листата на смрадликата - Folia Cotini[9].
Листата на смрадликата се събират през втората половина на лятото (юли-август), когато са напълно развити и плътни. При почервеняване на листата брането се прекратява. Листата се откъсват направо от растението. Допуска се и отрязване с нож или овощарска ножица на младите леторасти, от които листата се събират, докато са свежи. Брането се извършва само в сухо време. Събраните листа се поставят в кошове, кошници и др. подобни съдове, без да се мачкат и притъпкват, тъй като в такъв случай лесно се запарват и почерняват при сушене[10].
Набраните листа от Смрадлика се почистват от примеси, повредени и променени листа. Поставят се за сушене на тънък (3-5 cm) пласт върху рамки или други постелки на сянка в проветриви помещения. Могат да се изложат за кратко време (3-4 часа) на слънце върху почистени площадки и да се досушат на сянка. По време на сушенето, особено в началото, листата се разбъркват и обръщат по-често, за да не се спарят. При сушене на открито да не се допуска листата да се овлажняват от дъжд, тъй като съдържанието на танини силно намалява[11].
Билката (сухите листа) е добре изсушена, когато при опит за прегъване листата се чупят. Листата от Смрадлика могат да сушат и в сушилня при температура до 50°C и активна вентилация[12].
От 3 кг свежи листа от Смрадлика се получават 1 кг сухи[13].
Състои се от изсушени цели или едро начупени листа от Смрадлика, които са с яйцевидна, широко елиптична до закръглена форма. Те са плътни, гладки или слабо набръчкани, голи. Главната жилка е изпълкнала от долната страна, а страничните излизат почти под прав ъгъл. От долната страна са сивозелени до синкавозелени, отгоре зелени до тъмнозелени. Миризмата е характерна, ароматна, вкусът е стипчив[14].
Съдържа 15 до 25% танини (галотанини), до 5% свободна галова киселина, флавоноиди, 0,1-0,2% етерично масло с главена съставка мирцен, восъци и други[15].
Смрадликата действа антисептично, противовъзпалително и кръвоспиращо. Прилага се с много добър ефект при хемороиди (за бани), бяло течение (за вагинални промивки), трудно заздравяващи рани, афти на устната кухина, стоматити, пиорея, възпаление на венците и др.[16].
За външно приложение (бани, промивки, компреси и гаргара), ако лекуващия лекар не е предписал друго, се прилага под формата на отвара - 100 грама ситно нарязани листа от Смрадлика се поставят в 1 литър кипяща вода, след изстиване се прецежда и се използва прецедената течност[17].
Гаргара, бани и промивки се правят едни път дневно, ако лекуващия лекар не е назначил друго[18]. Вътрешно приложение на смрадликата да се прилага само под лекарски надзор.
[1] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.
[2] Евстатиева, 1995.
[3] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[4] Палмарев, 1979. Флора на Народна Република България. том 7. София
[5] Палмарев, 1979. пос. съч.
[6] Палмарев, 1979. пос. съч.
[7] К. Методиев.
[8] Ана Петрова, Минчо Анчев, Емануил Паламарев. 1999. Как да разпознаваме растенията в нашата природа, изд. Просвета, София.
[9] Евстатиева, 1995.
[10] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[11] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[12] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[13] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[14] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[15] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[16] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека, София.
[17] Стоянов, 1972.
[18] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека, София.