БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Мъждрян, Бял ясен.
Fraxinus ornus L. - чете се "фра́ксинус о́рнус"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Мъждрянът е листопадно дърво, високо до 20 m и с диаметър на ствола до 60 cm, но по-често е с по-малки размери, а също така може да бъде и храст. Кората е жълтеникавокафява или сива. Младите клонки са голи, жълтеникавосиви. Пъпките са светлокафяви с власинки. Листата са срещуположно разположени, нечифтоперести, дълги 15-20 cm с 5-9 (до 11) листчета, които са най-често яйцевидни до продълговато ланцетни, дълги 5-6 cm и широки 2-4 cm, късо заострени, по ръба напилени, в основата широко клиновидни или закръглени, слабо несиметрични, приседнали или с къси дръжчици; отгоре листчетата са матово зелени, отдолу по-светли с ръждиви власинки в ъглите, образувани от средната и страничните жилки. Съцветията са метличести с многобройни цветове, разположени на върха на клонките. Чашката на цветовете е 4-делна с широки триъгълни зъбци. Венчелистчетата са 4, кремавобели, 5-6 mm дълги, линейни, заострени. Тичинките са 2. Плодът е ланцетна или продълговата крилатка, дълга 2-3 cm и широка 4-5 mm.2. Цъфти през месеците април-май3. През есента, преди опадването им, листата стават червени4.
Расте както на дълбоки и плодородни, така и на бедни и сухи почви. Изисква умерен климат и издържа успешно засушавания. Участва в състава на смесените широколистни гори5.
Расте в цялата страна от 0 до 1500 m надморска височина6.
Средна и Южна Европа, Мала Азия и Кавказ7.
Карта показваща разпространението на Мъждряна (в зелено е показано естественото разпространение)8:
Мъждрянът е с горскостопанско, декоративно, лечебно, багрилно и медоносно значение9.
Кора от мъждрян - Cortex Fraxini.
Лист от мъждрян - Folium Fraxini.
Кора от мъждрян - събира се рано напролет (март-май) при започване на сокодвижението до началото на месец юни. Събира се кора само от законно отсечени дървета. Събира се кората от младите клони. С остър нож се правят пръстеновидни нарези на кората около 30 cm един от друг. След това в зависимост от дебелината на клона се правят два до четири надлъжни нарези, перпендикулярни на пръстеновидните, така се отделя лесно кората.
Лист от мъждрян - събира се през лятото при пълно развитие10.
Кора от мъждрян - сушат се в проветриви помещения или сушилни разстлани на тънък (5-6 cm) пласт с външната повърхност нагоре.
Листа от мъждрян - сушат се на сянка на пласт с дебелина 3-4 cm11.
Кората съдържа кумарините: ескулетин, ескулин, фраксетин, фраксин и други12.
Кората от Мъждрян има затягащо действие, което се дължи на танините. Прилага се във вид на запарка или отвара вътрешно при диария и дизентерия с различен произход. Тази рецепта е примерна, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар. Кората се използва също така като суровина за получаване на кумарина ескулин, който се прилага в препарати като капиляроукпрепващо средство при повишена чупливост и пропускливост на кръвоносните съдове, хемороиди, разширени вени и други13.
Дървесината на Мъждряна е тежка, с тесни годишни кръгове, но е със слабо икономическо значение, тъй като обикновено стволовете му са дребни, криви и с много дефекти, така че се използва главно за направата на дребни дръжки за инструменти и домакински вещи. Използва се и за получаването на дърва за огрев. В южното Средиземноморие от клоните и листата се приготвя фураж за говеда, кози и овце. При повреда на кората, от нараненото място се отделя горчиво-сладък сок, който на въздуха кристализира в жълта маса, наричана „манна”, откъдето идва и английското име на дървото - Manna Ash, както и някои от българските народни имена (вижте по-долу). Главната съставка на „манната” е манитол – сладък алкохол, който е в по-високи концентрации при дървета, които растат в по-топли места. Тази манна се използва в медицината като разхлабващо и подобряващо храносмилането средство. През миналия век мъждряновата манна се е използвала за производство на манитол, но от една страна са намерени други растения, по-ефективни за добив на манитол, от друга страна са открити изкуствени заместители на манитола, което е довело до силното намаляване на производството на мъждрянова манна за тази цел. В наши дни манна от мъждрян се произвежда все още само в някои селски райони на остров Сицилия14.
Мъждрянът е особено красив по време на цъфтеж, когато короната му побелява от множеството бели и ароматни цветове, но през есента също се откроява сред другите дървета със своите есенни червени листа15 и определено заслужава повече внимание за отглеждането му като декоративно дърво в нашите паркове, особено с оглед и на неговата сухоустойчивост.
Освен изброените по-горе, за същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: висок ясен; клечат ясен; кличат ясен; маждрянка; мана осен; мана ясен; манов ясен; мъжки ясен; обикновен ясен; оксен; осен (Ловчанско, Търновско, Тетевенско); черен ясен; чер осен; чер ясен; ясен (Трън, Кюстендилско); ясян16.
Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков, 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
3 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
4 К. Методиев - собствено наблюдение.
5 Юруков, Ст., 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
6 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
7 Юруков, Ст., 2003. Пос. източник.
8 Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Fraxinus ornus in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01435d+.
9 Делипавлов & кол. 2003. Пос. източник.
11 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
11 Асенов и кол. 1998. Пос. източник.
12 Асенов и кол. 1998. Пос. източник.
13 Асенов и кол. 1998. Пос. източник.
14 Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Fraxinus ornus in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01435d+.
15 К. Методиев - собствено наблюдение.
16 Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.