БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Мъждрян

Fraxinus ornus

Снимки на Мъждрян (Fraxinus ornus)

Fraxinus ornus Fraxinus ornus Fraxinus ornus Fraxinus ornus Fraxinus ornus Fraxinus ornus Fraxinus ornus Fraxinus ornus Fraxinus ornus Fraxinus ornus Fraxinus ornus Fraxinus ornus Fraxinus ornus

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Мъждрян, Бял ясен.


Латинско име

Fraxinus ornus L. - чете се "фраксинус орнус".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Мъждрянът е листопадно дърво, високо до 20 m и с диаметър на ствола до 60 cm, но по-често е с по-малки размери, а също така може да бъде и храст. Кората е жълтеникавокафява или сива. Младите клонки са голи, жълтеникавосиви. Пъпките са светлокафяви с власинки. Листата са срещуположно разположени, нечифтоперести, дълги 15-20 cm с 5-9 (до 11) листчета, които са най-често яйцевидни до продълговато ланцетни, дълги 5-6 cm и широки 2-4 cm, късо заострени, по ръба напилени, в основата широко клиновидни или закръглени, слабо несиметрични, приседнали или с къси дръжчици; отгоре листчетата са матово зелени, отдолу по-светли с ръждиви власинки в ъглите, образувани от средната и страничните жилки. Съцветията са метличести с многобройни цветове, разположени на върха на клонките. Чашката на цветовете е 4-делна с широки триъгълни зъбци. Венчелистчетата са 4, кремавобели, 5-6 mm дълги, линейни, заострени. Тичинките са 2. Плодът е ланцетна или продълговата крилатка, дълга 2-3 cm и широка 4-5 mm.[1]. Цъфти през месеците април-май[2]. През есента, преди опадването им, листата стават червени[3].


Местообитание

Расте както на дълбоки и плодородни, така и на бедни и сухи почви. Изисква умерен климат и издържа успешно засушавания. Участва в състава на смесените широколистни гори[4].


Разпространение в България

Расте в цялата страна от 0 до 1500 m надморска височина[5].


Общо разпространение

Средна и Южна Европа, Мала Азия и Кавказ[6].

Карта показваща разпространението на Мъждряна (в зелено е показано естественото разпространение)[7]:

Fraxinus ornus


Значение

Мъждрянът е с горскостопанско, декоративно, лечебно, багрилно и медоносно значение[8].


Употребяеми части за лечебни цели (билки)

Кора от мъждрян - Cortex Fraxini.

Лист от мъждрян - Folium Fraxini.


Време и начин на бране на билките

Кора от мъждрян - събира се рано напролет (март-май) при започване на сокодвижението до началото на месец юни. Събира се кора само от законно отсечени дървета. Събира се кората от младите клони. С остър нож се правят пръстеновидни нарези на кората около 30 cm един от друг. След това в зависимост от дебелината на клона се правят два до четири надлъжни нарези, перпендикулярни на пръстеновидните, така се отделя лесно кората.

Лист от мъждрян - събира се през лятото при пълно развитие[9].


Първична преработка на билките

Кора от мъждрян - сушат се в проветриви помещения или сушилни разстлани на тънък (5-6 cm) пласт с външната повърхност нагоре.

Листа от мъждрян - сушат се на сянка на пласт с дебелина 3-4 cm[10].


Съдържание на билките

Кората съдържа кумарините: ескулетин, ескулин, фраксетин, фраксин и други[11].


Лечебно действие и приложение

Кората от Мъждрян има затягащо действие, което се дължи на танините. Прилага се във вид на запарка или отвара вътрешно при диария и дизентерия с различен произход. Тази рецепта е примерна, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар. Кората се използва също така като суровина за получаване на кумарина ескулин, който се прилага в препарати като капиляроукпрепващо средство при повишена чупливост и пропускливост на кръвоносните съдове, хемороиди, разширени вени и други[12].


Други употреби на Мъждряна

Дървесината на Мъждряна е тежка, с тесни годишни кръгове, но е със слабо икономическо значение, тъй като обикновено стволовете му са дребни, криви и с много дефекти, така че се използва главно за направата на дребни дръжки за инструменти и домакински вещи. Използва се и за получаването на дърва за огрев. В южното Средиземноморие от клоните и листата се приготвя фураж за говеда, кози и овце. При повреда на кората, от нараненото място се отделя горчиво-сладък сок, който на въздуха кристализира в жълта маса, наричана „манна”, откъдето идва и английското име на дървото - Manna Ash, както и някои от българските народни имена (вижте по-долу). Главната съставка на „манната” е манитол – сладък алкохол, който е в по-високи концентрации при дървета, които растат в по-топли места. Тази манна се използва в медицината като разхлабващо и подобряващо храносмилането средство. През миналия век мъждряновата манна се е използвала за производство на манитол, но от една страна са намерени други растения, по-ефективни за добив на манитол, от друга страна са открити изкуствени заместители на манитола, което е довело до силното намаляване на производството на мъждрянова манна за тази цел. В наши дни манна от мъждрян се произвежда все още само в някои селски райони на остров Сицилия[13].


Украсни качества на Мъждряна

Мъждрянът е особено красив по време на цъфтеж, когато короната му побелява от множеството бели и ароматни цветове, но през есента също се откроява сред другите дървета със своите есенни червени листа[14] и определено заслужава повече внимание за отглеждането му като декоративно дърво в нашите паркове, особено с оглед и на неговата сухоустойчивост.



Други български народни имена

Освен изброените по-горе, за същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: висок ясен; клечат ясен; кличат ясен; маждрянка; мана осен; мана ясен; манов ясен; мъжки ясен; обикновен ясен; оксен; осен (Ловчанско, Търновско, Тетевенско); черен ясен; чер осен; чер ясен; ясен (Трън, Кюстендилско); ясян[15].


Вижте също

Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Опрашването на цветовете при орхидеите от род Пчелица (Ophrys) или какво е сексуална измама в света на Орхидеите?

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков, 1998. Билкосъбиране. Билер. София.

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] К. Методиев - собствено наблюдение.

[4] Юруков, Ст., 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.

[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[6] Юруков, Ст., 2003. Пос. източник.

[7] Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Fraxinus ornus in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01435d+.

[8] Делипавлов & кол. 2003. Пос. източник.

[9] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[10] Асенов и кол. 1998. Пос. източник.

[11] Асенов и кол. 1998. Пос. източник.

[12] Асенов и кол. 1998. Пос. източник.

[13] Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. Fraxinus ornus in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01435d+.

[14] К. Методиев - собствено наблюдение.

[15] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.


Fraxinus ornus in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2007 - 2020 BGflora.net