Белизма.
Dichanthium ischaemum (L.) Roberty - чете се "дихантиум исхемум" среща се и под имената Botriochloa ischaemum (L.) Keng и Andropogon ischaemum.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение. Коренището късо, пълзящо. Стъблото високо 30-80 cm. Листата линейни, 2-3 mm широки, отгоре и отдолу голи, по края ресничести. Езичето на листата ресничесто. Съцветието се състои от 2-10 класовидни клонки разположени дланевидно на върха на стъблото. Дръжките на класчетата са покрити с власинки. Класчетата дребни, продълговати, зеленикави или виолетови, групирани по двойки, в които едното класче е приседнало, с двуполов цвят, а другото с дръжка и само с тичинков цвят. Плевите 3 на брой, двете по-долни тънкокожести, а третата ципеста и на въха врязана. Плевиците две, ципести. Долната плевица на двуполовите цветове с осил. Цъфти юли-октомври[1].
Сухи, тревисти места[2].
В цялата страна от 0 до 1000 m надморска височина[3].
Белизмата е добро фуражно растение, което се пасе охотно от едрия рогат добитък и конете[4]. Белизмата е ключов вид за определянето на представителността на няколко природни местообитания (хабитати) в България.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Вълев Ст. 1963. В: Флора на Народна Република България. том I, София.
[2] Вълев Ст. 1963. В: Пос. източник.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Вълев Ст. 1963. В: Флора на Народна Република България. том I, София.