Кръвен здравец, Кървав здравец.
Geranium sanguineum L. - чете се "гераниум сангвинеум".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблата са изправени, 15-60 cm високи, възходящи, до полегнали, често разклонени, покрити с дълги, прости, разперени власинки. Приосновните листа на 1,5-8 cm дълга дръжка, 5-7 делни. Стъблените листа са срещуположно разположени, с 1-5 cm дълги дръжки, в очертание закръглени, дълбоко разсечени на 5-7 дяла, всеки от които на върха най-често с 3 делчета; от двете страни и по ръба с прилегнали прости власинки. Цветовете са единично разположени на съчленена дръжка дълга 5-15 cm, излизаща от пазвите на листата. Чашелистчетата са 5, 6-11 mm дълги, продълговато яйцевидни или яйцевидно ланцетни, по ръба и по жилките с дълги бели прости власинки, на върха с 1-4 mm дълъг, влакнест осил, по ръба бяло ципести, ресничести. Вечелистчетата са дълги 9-21 mm, обратно яйцевидни. Тичинковите дръжки са скрити в цвета. Плодните дялове са 4-5 mm дълги, гладки, късо просто влакнести. Цъфти през месеците май - август.[1]
По сухи, тревисти, каменисти и храсталачни места.[2]
Установен е в цялата страна.[3]
Кръвният здравец е лечебно и дъбилно растение.[4]
Корен и коренище от кръвен здравец - Rhizhoma et Radix Geranii sanguinei.
През есента (септември-октомври) след разпадане на плодовете, узряване на семената и отмиране на надземните части.[5]
Корените и коренищата на добре развити растения се изкопават с копач. Изтръскват се от пръстта и се изрязват надземните части.[6]
Притежава основно капиляроукрепващо, затягащо и противовъзпалително действие, което се дължи на танините. Прилага се като настройка при стомашно-чревни възпаления - гастрити, язви, колити, диария от различен произход. Външно под формата на компреси и лапи се използва при кръвотечения от носа и от рани, кожни възпаления, сърбежи, гнойни пъпки, хемороиди и други заболявания на кожата. В народната медицина се прилага при злокачествени заболявания на кръвотворните органи.[7]
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Петрова, А & С. Кожухаров. 1979. Флора на Н. Р. България. том VІІ.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Делипавлов & кол., 2003, пос. съч.
[5] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[6] Асенов & кол., 1998, пос. съч.
[7] Асенов & кол., 1998, пос. съч.