Физоспермум1.
Physospermum cornubiense (L.) DC. - чете се "физоспе́рмум корнубие́нзе"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Физоспермумът е многогодишно тревисто растение. Най-отличителните белези на вида са, че плодовете се състоят от два прилепнали сферични мерикарпа и всички листа са разположени при основата на стъблото. Следва подробното описание:
Коренът 0,5-1 см дебел, неравномерно задебелен, грапав, усукан, сивокафяв; кореновата шийка покрита с остатъци от влагалища на листата от предишни години. Стъблото (30-) 50-100 (-120) см високо, 2-4 мм дебело, изправено, голо, плътно, ръбесто, фино набраздено, в горната част или само на върха разклонено, почти безлистно или рядко с един добре развит лист в долната част. Приосновните листа 2-3, с 15-20 см дълги дръжки, 2-3 пъти тройно пересто разделени, петурата им широко триъгълна, 12-17 см дълга и 17-20 см широка; главните дялове на 3-7 см дълги дръжки, широко яйцевидни до почти триъгълни; междинните дялове с по-къси, в горната си част или изцяло крилати листни дръжки или почти приседнали; крайните дялове широко яйцевидни с клиновидна основа, дълбоко пересто нарязани до назъбени; зъбците на върха късо заострени; стъбловият лист, ако е развит, подобен на приосновните, но много по-малък; най-горните стъблови листа силно редуцирани, прости, 1-2 см дълги, ланцетни, заострени с широка основа, от пазвите на които излизат на дълги дръжки страничните сложни сенници. Главните лъчи 10-20, в основата с обвивка от 5-7 ланцетни, остри, голи, обикновено разперени или насочени надолу листчета; връхният сложен сенник 5-8 см в диаметър, страничните по-малки. Сенниците около 1 см в диаметър, с 10-16 цвята, в основата с обвивка от 1-3 ланцетни или линейно ланцетни, заострени прицветници, по-къси от дръжките на цветовете. Чашката с 5 къси, триъгълни зъбчета. Венчелистчетата 1,5—1,8 мм дълги, бели, обратно яйцевидни, на върха изрязани с извит навътре дял, достигащ почти до основата им. Плодовете 3—4 мм дълги и 5—6 мм широки, широко елипсовидни, в основата сърцевидно вдлъбнати; мерикарпиите в напречен пререз почти кръгли или закръглено петоъгълни, с 5 много тънки, почти незабележими главни ребра. Цъфти юни-август3.
Из храсталаци, широколистни (дъбови, букови, габърови) и смесени-широколистни и иглолистни гори, по ливади и горски поляки, в предпланините и планините4.
В цялата страна, до 1700 метра надморска височина5.
Южна, Централна и Източна Европа, Кавказ и Югозападна Азия (Мала Азия)6.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив
2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
3 Асенов, Ив. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VIII, София.
4 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.
5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
6 Асенов, Ив. 1982. Пос. източник.