Перест късокрак.
Brachypodium pinnatum (L.) P. Beauv - чете се "брахипо́диум пинна́тум"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Перестият късокрак е многогодишно тревисто светлозелено растение с пълзящо, обикновено добре развито коренище. Стъблото изправено или приповдигащо се, 50-120 см високо, голо, във възлите разперено космато. Влагалищата гъсто разперено космати, мъхнати или голи. Листата плоски, до 1 см широки, голи или от двете страни, или само по горната с дълги редки власинки, по ръба ситно грапави, понякога с дълги редки власинки или приосновните четиновидно свити. Езичето до 2 мм дълго, тъпо, често разкъсано. Съцветията изправени, 6-15 см дълги, с 5-12 класчета. Класчетата 2-4 см дълги, изправени, с 6-16 цвята, жълтозелени, отначало цилиндрични, по-късно плоски. Плевите ланцетни, заострени, нееднакви, голи или в горната си част или по ръба ресничести, по-къси от долния цвят. Горната плена 4-9 мм дълга, със 7 жилки, долната с ¼-½ по-къса от горната, с 3-5 жилки. Долната плева равна или по-къса от горната плевица. Долната плевица 7-11 мм дълга, ланцетна, със 7 жилки, гола или ресничеста (по цялата си повърхност или само по ръба си), изведнъж стеснена в осил, 3-9 мм дълъг. Горната плевица почти равна на долната, на върха вдлъбната, по страничните си ръбове дълго ресничеста. Цъфти през месеците юни-август2.
По сухите каменливи и тревисти места, из редките гори и храсталаците, предимно в планинския пояс3.
В цялата страна от морското равнище до 2200 m надморска височина4.
Естественото разпространение включва почти цяла Европа (c изключение на арктическите райони), Сибир, Западна и Средна Азия, Иран, Северна Африка5.
Растение със средна фуражна стойност, но напролет добре се пасе от добитъка и е добра съставка на сеното6.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Китанов, Б. 1964. В: Флора на Н. Р. България, том I, издателство на БАН, София.
3 Китанов, Б. 1964. Пос. източник.
4 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
5 Китанов, Б. 1964. Пос. източник.
6 Китанов, Б. 1964. Пос. източник.