Дрян, Обикновен дрян, Дренина, Дряновица.
Cornus mas L. - чете се "корнус мас". Съкращението "L." показва името на учения направил първото научно описание на растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Дрянът е храст или ниско дърво, високо до 8 m. Листата са разположени срещуположно, дълги са 4-10 cm, яйцевидни или елиптични, заострени, късовлакнести и целокрайни. Цветовете са жълти, развиват се преди разлистването на листата и са разположени пазвено, събрани в сенниковидни или главести съцветия. Чашката едва забележима, съставена от 4 зъбчета. Венчелистчетата 4, ланцетни. Тичинките също са 4 на брой. Плодовете (дрянки, дренки) са удължени, костилкови, с червена месеста част, дълги до 15 mm. Цъфти февруари-март[1].
Гори и храсталаци[2].
В цялата страна между 0 и 1300 м надморска височина[3].
Европа и Мала Азия[4].
Лечебно, хранително, декоративно, медоносно, дъбилно и багрилно растение[5]. Плодовете съдържат около 9% захар, 3,5% киселини (главно яблъчна), поради което се използват за храна в сушено и прясно състояние и в хранителната промишленост. Дървесината, която е много твърда, се използва в мебелната промишленост. Плодовете, листата и кората се употребяват като затягащо, хемостатично и антифибрилно средство[6].
Плодове от дрян - Fructus Corni.
Плодовете се събират при пълното им узряване.
Сушат се на слънце, разстлани поединично[7].
Прилага се при диария, кръвоизливи от стомашно-чревния тракт, подагра, анемии[8].
Прави се отвара: 50 грама плод ври 15 минути в 1 литър вода; отварата се пие вместо вода[9]. От плодовете мога да се приготвят сладка, компоти и сокове, които, освен че са вкусни, също имат лечебно действие.
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Дреновица; Дренка; Дренье; Кизил (тур.); Обикновен дрен; Хтана (албански)[10].
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Палмарев, Е. 1979. В: Флора на Република България, том VІІ, София.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив - това име е превод от латинското име на растението.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[4] Палмарев, Е. 1979. В: Флора на Република България, том VІІ, София.
[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив - това име е превод от латинското име на растението.
[6] Палмарев, Е. 1979. В: Флора на Република България, том VІІ, София.
[7] Митрев, Н. 1999. Здраве без инжекции. Пловдив.
[8] Митрев, Н. 1999. Пос. източник.
[9] Митрев, Н. 1999. Пос. източник.
[10] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.