БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Черен бор

Pinus nigra

Снимки на Черен бор (Pinus nigra)

Pinus nigra Pinus nigra Pinus nigra Pinus nigra Pinus nigra Pinus nigra Pinus nigra Pinus nigra Pinus nigra Pinus nigra Pinus nigra Pinus nigra Pinus nigra Pinus nigra

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Българско име

Черен бор.


Латинско име

Pinus nigra Arnold - чете се "пинус нигра".


Природозащитен статут и заплахи

Черният бор НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Формира природно местообитание "9530 Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор", приоритетно за опазване в мрежата "НАТУРА 2000" и включено в Приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Черният бор е иглолистно дърво, достигащо височина до 20-30 m, при неблагоприятни условия до 10 m. Короната при младите дървета е конусовидна, по-късно, при старите дървета, е неправилна със заоблен до чадъровиден връх. Кората е сива до черно сива, дълбоко надбраздена, включително и нагоре по ствола. Страничните клони първоначално са разположени в прешлени, но по-късно тяхното разклоняване е неправилно. Пъпките са цилиндрични и засмолени. Игличките (листата) са събрани в групи по 2 върху скъсени клонки (брахибласти) и са дълги от 8 до 12 cm. Обикновено са тъмно зелени, твърди, усукани по надлъжната си ос, заострени на върха. Мъжките шишарки са дълги до 3 cm. Зрелите шишарки са с яйцевидна форма, 5-8 cm дълги, твърди. Щитчетата (апофизите) са бледокафяви, лъскави, с напречен кил. Отвън шишарковите люспи са тъмно червеникаво виолетови до чернокафяви. Цъфти май-юни[1].

За различаването на Черения бор от другите български видове бор, посетете нашата страница Разпознаване (определяне) на видовете от род Бор (Pinus), които са естествено разпространени в България.


Местообитание

Образува чисти или смесени гори с други иглолистни или широколистни видове, най-често върху варовик[2]. Може да расте и върху отвесни скали - например по дефилето на река Чепинска[3].


Разпространение в България

Черният бор е установен в следните планини: Стара Планина (западна и средна), планините в Знеполски район, Западни гранични планини, Рила, Пирин, Славянка, Витоша и Родопи (западни и средни)[4][5]. Извън изброеното естествено разпространение има създадени и много горскостопански култури от Черен бор в различни райони на страната[6].


Общо разпространение

Планините на Южна Европа - от Испания до Кавказ[7].

Карта показваща разпространението на Черния бор (в зелено е показано естественото разпространение)[8]:

Pinus nigra


Значение

Черният бор е горскостопанско и декоративно дърво, ползва се и за добив на смола. Дървесината му е здрава, богата на смола и лесна за обработване[9]. В миналото се е използвала за строителството на кораби[10]. Видът е невзискателен към екологичните условия, поради което е един от най-използваните видове за залесяване в цял свят. Доказал се е като вид подходящ за залесяване на силно ерозирани терени[11]


Дълговечност

Черният бор достига възраст над 400 години, а в Германия е установено дърво от този вид известно под името "Vier-Brüder-Baum", което е на възраст над 1000 години и обиколка 7 метра[12].


Бележки

Повечето учени разглеждат Черният бор като вид съставен от 5 подвида, според други подвидовете са самостоятелни видове, а според трети са просто разновидности[13].


Вижте също

Разпознаване (определяне) на видовете от род Бор (Pinus), които са естествено разпространени в България

Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?

Дърветата в България



Източници на информация

[1] Vaclav Vetvicka, 1999. Trees. Aventinum Publishing House.

[2] Делипавлов Д. & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив

[3] К. Методиев - лични наблюдения.

[4] Делипавлов Д. & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[5] Е. Цавков & Д. Димова. 2001. .Дърветата и храстите на природен парк Витоша. София.

[6] К. Методиев - лични наблюдения.

[7] Vaclav Vetvicka, 1999. Trees. Aventinum Publishing House.

[8] Enescu, C. M., de Rigo, D., Caudullo, G., Mauri, A., Houston Durrant, T., 2016. Pinus nigra in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e015138+.

[9] Enescu, C. M., de Rigo, D., Caudullo, G., Mauri, A., Houston Durrant, T., 2016. Pinus nigra in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e015138+.

[10] Enescu, C. M., de Rigo, D., Caudullo, G., Mauri, A., Houston Durrant, T., 2016. Pinus nigra in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e015138+.

[11] Enescu, C. M., de Rigo, D., Caudullo, G., Mauri, A., Houston Durrant, T., 2016. Pinus nigra in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e015138+.

[12] Enescu, C. M., de Rigo, D., Caudullo, G., Mauri, A., Houston Durrant, T., 2016. Pinus nigra in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e015138+.

[13] Vaclav Vetvicka, 1999. Trees. Aventinum Publishing House.


Pinus nigra in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2016 - 2018 BGflora.net