БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Черен бор.
Pinus nigra Arnold - чете се "пи́нус ни́гра"[1].
Черният бор НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Формира природно местообитание "9530 Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор", приоритетно за опазване в мрежата "НАТУРА 2000" и включено в Приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие.
Черният бор е иглолистно дърво, достигащо височина до 20-30 m, при неблагоприятни условия до 10 m. Короната при младите дървета е конусовидна, по-късно, при старите дървета, е неправилна със заоблен до чадъровиден връх. Кората е сива до черно сива, дълбоко надбраздена, включително и нагоре по ствола. Страничните клони първоначално са разположени в прешлени, но по-късно тяхното разклоняване е неправилно. Пъпките са цилиндрични и засмолени. Игличките (листата) са събрани в групи по 2 върху скъсени клонки (брахибласти) и са дълги от 8 до 12 cm. Обикновено са тъмно зелени, твърди, усукани по надлъжната си ос, заострени на върха. Мъжките шишарки са дълги до 3 cm. Зрелите шишарки са с яйцевидна форма, 5-8 cm дълги, твърди. Щитчетата (апофизите) са бледокафяви, лъскави, с напречен кил. Отвън шишарковите люспи са тъмно червеникаво виолетови до чернокафяви. Цъфти май-юни[2].
За различаването на Черения бор от другите български видове бор, посетете нашата страница Разпознаване (определяне) на видовете от род Бор (Pinus), които са естествено разпространени в България.
Образува чисти или смесени гори с други иглолистни или широколистни видове, най-често върху варовик[3]. Може да расте и върху отвесни скали - например по дефилето на река Чепинска[4].
Черният бор е установен в следните планини: Стара Планина (западна и средна), планините в Знеполски район, Западни гранични планини, Рила, Пирин, Славянка, Витоша и Родопи (западни и средни)[5][6]. Извън изброеното естествено разпространение има създадени и много горскостопански култури от Черен бор в различни райони на страната[7].
Планините на Южна Европа - от Испания до Кавказ[8].
Карта показваща разпространението на Черния бор (в зелено е показано естественото разпространение)[9]:
Черният бор е горскостопанско и декоративно дърво, ползва се и за добив на смола. Дървесината му е ядрова и много богата на смола. Ядрото е червено-кафяво и заема около 1/3 от дебелината на стъблото. Тя е средно тежка (590 kg/m3) и сравнително нетрайна на открито, но при липса на кислород (в земята и под вода) е много издръжлива. Това я прави подходяща за използване при подземни и подводни строежи[10]. В миналото се е използвала за строителството на кораби[11]. Видът е невзискателен към екологичните условия, поради което е един от най-използваните видове за залесяване в цял свят. Доказал се е като вид подходящ за залесяване на силно ерозирани терени[12]
Черният бор достига възраст над 400 години, а в Германия е установено дърво от този вид известно под името "Vier-Brüder-Baum", което е на възраст над 1000 години и обиколка 7 метра[13].
Повечето учени разглеждат Черният бор като вид съставен от 5 подвида, според други подвидовете са самостоятелни видове, а според трети са просто разновидности[14].
Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Vaclav Vetvicka, 1999. Trees. Aventinum Publishing House.
[3] Делипавлов Д. & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив
[4] К. Методиев - лични наблюдения.
[5] Делипавлов Д. & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[6] Е. Цавков & Д. Димова. 2001. .Дърветата и храстите на природен парк Витоша. София.
[7] К. Методиев - лични наблюдения.
[8] Vaclav Vetvicka, 1999. Trees. Aventinum Publishing House.
[9] Enescu, C. M., de Rigo, D., Caudullo, G., Mauri, A., Houston Durrant, T., 2016. Pinus nigra in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e015138+.
[10] Юруков, Ст. 2003. Дендрология. Издателска къща при ЛТУ. София.
[11] Enescu, C. M., de Rigo, D., Caudullo, G., Mauri, A., Houston Durrant, T., 2016. Pinus nigra in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e015138+.
[12] Enescu, C. M., de Rigo, D., Caudullo, G., Mauri, A., Houston Durrant, T., 2016. Pinus nigra in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e015138+.
[13] Enescu, C. M., de Rigo, D., Caudullo, G., Mauri, A., Houston Durrant, T., 2016. Pinus nigra in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e015138+.
[14] Vaclav Vetvicka, 1999. Trees. Aventinum Publishing House.